Читать «Лея» онлайн - страница 152

— Не можем ли да останем тук, без да влизаме в онова място?

— С тези светли рокли Джон ще ни забележи веднага. Трябва някъде де се скрием. Хайде, да се изкачим.

Не беше лесно да се покатерят по канарата, но те го направиха за рекордно бързо време. Когато се вмъкнаха в малката варовикова пещера, Лея се облегна с облекчение.

Не беше казала на Ким, че най-много се страхува да не би горе да има мечка. Но пещерата беше празна. Беше дълбока около десет стъпки, широка петнадесет и висока осем.

Лея се обърна към Ким с усмивка:

— Успяхме.

Скоро усмивката изчезна от лицето й. Отвън се чу гласът на Джон Хамънд.

— Глупавата ми малка жена и глупавата й приятелка сами се хванаха в капана — каза той с удоволствие в гласа.

Думите му отекваха и те не можеха да преценят колко близо до тях се намира.

— Кимбърли, дадох ти възможност да се присъединиш към мен. Всъщност те избрах, защото те видях как се мъчиш да убиеш някой, който седи на пътя ти и реших, че нямаш никакъв морал.

Ким силно се беше притиснала до стената на пещерата. Тя бързо отправи поглед към Лея.

— Но моята съпруга — продължи Джон — ме разочарова. Сега твоят любовник, о, да, аз знам за него! Сега любовникът ти лежи мъртъв в нашата къща. Каква трагедия ще бъде за целия град, когато разбере, че две жени и Джъстин умират в една и съща нощ. А аз ще бъда скърбящият съпруг.

— Помогни ми да съберем камъни — прошепна Лея. — Да направим купчина. Може да успеем да го задържим известно време.

Ким започна да трупа камъни близо до входа.

— Той не може да влезе от друго място, освен оттук. Ние ще го видим ясно. Ако започне да стреля, лягай на пода — нареди Лея.

Другата кимна с глава в знак на съгласие. С усмивка на лице и пистолети в двете ръце, Джон се появи на входа. Луната го огряваше.

— Сега — заповяда Лея, когато го видя да пристъпва напред.

Жените започнаха да хвърлят камъни с двете си ръце.

Изумен, Джон сви глава между раменете си. Изохка, когато камъните го улучиха. Започна да стреля. Двете залегнаха на земята. Куршумите свистяха над главите им. Те не преставаха да мятат камъни.

Кимбърли запрати със сила един камък по главата на съпруга си. От слепоочието му шурна кръв.

Той се запъти обратно с клатушкане. Бързо се скри от погледа им.

— Вие, кучки! Мислите се за умни! Да видим колко време ще издържите без вода и без храна. Когато сте готови да се предадете и да умрете от бърза смърт, само кажете. Аз ще ви чакам.

Ким седна зад останалата купчина камъни.

— Ще умрем, нали?

— Не, разбира се — рязко отвърна Лея. — Ким, трябва да бъдеш смела.

— Смела? — отчаяно попита Ким. — Лея, не знам защо ме мислиш за страхливка. Но твоята смелост винаги те забърква в неприятности. А моята страхливост ме държи в къщи в безопасност.

— В безопасност в къщи, със съпруг убиец и крадец! Остави се да те изнудят, нали? Сключи брак, защото се страхуваше да не разберем, че си се опитала да ме убиеш. Ако не беше толкова страхлива, ако не вършеше всичко толкова тайно, без да привличаш вниманието, нямаше да откриеш тайника на съпруга ти и сега нямаше да сме тук. И още повече…