Читать «Измерения на чудесата» онлайн - страница 7

ТРЕТА ГЛАВА

— Ей! — кресна Кармоди.

— И ето за пореден път — каза мургавият индивид — бягащият престъпник налетя на своята гибел. Вгледай се в мен, Кармоди! Аз съм твоят екзекутор! Сега ще платиш за престъпленията си срещу човечеството, както и за греховете, които си извършил в своя собствена вреда. Но нека добавя, че тази екзекуция има служебен характер и не включва оценка на достойнствата ти.

Екзекуторът измъкна нож от ръкава си. Кармоди преглътна и успя да нададе глас.

— Задръжте! — викна той. — Не съм тук, за да бъда екзекутиран!

— Знам, знам — утешително промърмори екзекуторът, докато прицелваше острието в сънната артерия на Кармоди. — Че какво друго би могъл да кажеш?

— Но това е истината! — писна Кармоди. — Дойдох да си получа Печалбата!

— Какво? — зяпна екзекуторът.

— Печалбата, проклет да си, Печалбата! Казаха ми, че имам Печалба! Питай Вестоносеца, той ме доведе да си получа Печалбата!

Екзекуторът се взря в него, после овчедушно извърна поглед. Премести лостче на близкото контролно табло. Стоманените обръчи около Кармоди се превърнаха в хартиени гирлянди. Черните одежди на екзекутора станаха бели. Ножът му вече представляваше писалка. Белегът на бузата му беше заместен от цирей.

— Добре де — изрече той без дори намек за разкаяние. — Предупредих ги да не съчетават Отдела по дребните закононарушения с Канцеларията на лотарията, но чу ли ме някой? Така им се падаше, ако те бях заклал. Това би било доста гадна бъркотия за тях, а?

— За мен със сигурност — отбеляза треперещият Кармоди.

— Е, безполезно е да плачем за непролятата кръв — каза Чиновникът по Печалбите. — Ако държим сметка за всичко, което е възможно да ни се случи, скоро ще изчерпим възможностите, за които да държим сметка… Какво казах? Няма значение, конструкцията е вярна, макар и думите да са грешно подбрани. Някъде тук е и вашата Печалба.

Натисна бутон на своето табло. В същия миг огромно, неподредено бюро се материализира в стаята, половин метър над пода, повися така за секунда, после рухна долу с еклив грохот. Чиновникът задърпа чекмеджетата и започна да изхвърля от тях хартии, сандвичи, ленти за пишещи машини, досиета и огризки от моливи.

— Е, все някъде тук трябва да е — каза той с леки наченки на отчаяние.

Натисна друг бутон на таблото. Бюрото и таблото изчезнаха.

— По дяволите, нерви не ми останаха! — промълви Чиновникът.

Бръкна във въздуха, напипа нещо и го натисна силно. Явно пак сбърка бутона, защото самият Чиновник се изпари с мъченически писък. Кармоди остана сам в стаята.

Стоеше и беззвучно си припяваше. След малко Чиновникът отново се появи, не личеше да е пострадал особено от преживелицата, стига да не броим цицината на челото му и огорченото изражение на лицето му. Стискаше под мишница малко ярко пакетче.

— Моля да ме извините за бавенето — каза той. — В момента май нищо не върви както трябва.

Кармоди изстиска от себе си слабовата шега.

— Това ли е начинът да се управлява една галактика? — попита.