Читать «Хромозома 6» онлайн - страница 9

Джак заемаше длъжността медицински следовател от година и половина и вече знаеше какво може да означава оживлението пред моргата — смърт на някоя знаменитост, или най-малкото на човек, който за момента е в центъра на вниманието на медиите. Имаше и друга вероятност — смърт на повече хора, предизвикана от самолетна или влакова катастрофа. Самият той предпочиташе първата причина, просто като човек…

Светна зелено. Джак натисна педалите, прекоси Първо авеню и влезе в моргата откъм приемното отделение на Тридесета улица. Паркира велосипеда на обичайното му място край купчината ковчези от остров Харт и пое към асансьорите. Тези ковчези използваха за неидентифицираните и непотърсени от никого трупове, които все пак трябваше да бъдат погребани.

Веднага усети напрежението. Няколко секретарки от дневната смяна обслужваха телефоните в залата за комуникации, въпреки че работното им време започваше едва в осем. Върху пултовете пред тях напрегнато мигаха червени лампички. Дори будката на сержант Мърфи беше отворена и с включено осветление, макар че той рядко се появяваше тук преди девет. Усетил как любопитството му нараства, Джак влезе в помещението за идентификации и се насочи към автомата за кафе. До него, както обикновено, се беше настанил асистент-патологът Вини Амендола с разтворен вестник в ръце. Но тази сутрин единствено той изглеждаше както обикновено. През повечето дни Джак беше пръв на работното си място, но днес го бяха изпреварили цели трима души — заместник-директорът Калвин Уошингтън и колегите му патолози Лори Монтгомъри и Чет Макгавъри. Събрали се на малка групичка, те оживено разговаряха със сержант Мърфи и лейтенант-детектив Лу Солдано, който Бог знае защо се беше озовал тук толкова рано. Лу често се отбиваше в сградата на Съдебна медицина, но никога в седем и половина сутринта. На всичкото отгоре изглеждаше така, сякаш беше спал с дрехите си. Джак си сипа чаша кафе, добави сметана и бучка захар, после бавно се насочи към фоайето. Никой от колегите не забеляза появата му. Както очакваше, фоайето беше пълно с репортери, които лениво бъбреха помежду си с картонени чаши в ръце. Повечето от тях държаха запалени цигари. Пушенето в сградата беше строго забранено и Джак нареди на Вини да иде да предупреди посетителите.

— Ти си по-близо — кратко отвърна Вини и вдигна вестника пред очите си.

Отбелязал с въздишка тази проява на неуважение, Джак пристъпи към стъклената врата и рязко я отвори. Не успя да предупреди пушачите за забраната, тъй като в рамките на две-три секунди се оказа под обсадата на десетки микрофони.

Заваляха въпроси, хората се скупчиха около него, нищо не им се разбираше.

Джак изрева с пълно гърло, че пушенето е забранено, след което му се наложи да употреби физическа сила, за да се прибере обратно и да затръшне вратата след себе си. Репортерите се залепиха за дебелото стъкло като домати в консерва.