Читать «Хромозома 6» онлайн - страница 10

Отвратен от поведението им, Джак се върна в залата за идентификации, напълни дробовете си с въздух и извика:

— Някой ще ми обясни ли какво става тук?

Присъстващите се извърнаха към него.

— Не си ли чул? — попита Лори.

— Щях ли да питам, ако съм чул? — раздразнено я изгледа той.

— Телевизията само за това говори — сопнато рече Калвин.

— Джак няма телевизор — подхвърли Лори. — В неговия квартал подобни уреди са лукс…

— Къде живееш, синко? — попита сержант Мърфи. — За пръв път чувам, че телевизорите могат да бъдат лукс… — Застаряващият полицай с червендалесто лице и ирландска кръв във вените изглеждаше искрено загрижен. Дежуреше в Съдебна медицина от десетки години насам и вероятно по тази причина приемаше всички служители тук като свои близки родини.

— Живее в Харлем — подхвърли Чет. — И съседите му положително искат да си купи телевизор, за да му го вземат назаем…

— Стига, момчета — предаде се Джак. — Кажете ми причината за тая суматоха, моля ви…

— Вчера следобед са гръмнали един мафиотски бос — обяви с кънтящ глас Калвин. — И това накара стършелите да се размърдат, тъй като малко преди това същият бос се съгласил да сътрудничи на правосъдието и бил поставен под полицейска закрила…

— Той никога не е бил мафиотски бос — обади се Лу Солдано. — Беше само функционер на средно ниво, член на фамилията Вакаро…

— Все тая — махна с ръка Калвин. — Важното е, че го гръмнаха въпреки охраната на най-добрите ченгета в Ню Йорк. Което означава, че полицията не е в състояние да пази когото и да било!

— Беше предупреден да не ходи в този ресторант! — ядосано възрази Лу. — В това съм абсолютно сигурен. Никой не може да те опази, ако си решил да вършиш глупости, нали?

— Случайно да го е гръмнал някой полицай? — попита Джак. В качеството си на медицински следовател беше длъжен да проверява всички възможности, особено когато става въпрос за човек, поставил се на разположение на властите.

— Не беше арестуван — веднага отгатна хода на мислите му Лу. — Това бе направено на един доста по-ранен етап, когато го арестуваха и му предявиха официално обвинение. Но след това го пуснаха под гаранция.

— Тогава защо е този шум?

— Защото нагряха задниците на куп важни клечки — намеси се Калвин. — Включително на кмета, областния прокурор и началника на полицията!

— Амин — въздъхна Лу. — Аз специално съм тук заради нагретия задник на началника на полицията… Имаме работа с една от онези кошмарни за всяка публична институция ситуации, при които медиите виждат шанса да ни разкъсат. Глави ще падат, ако не пипнем извършителите по най-бързия начин!

— А едновременно с това трябва да се грижите и за онези, които биха дръзнали да ви сътрудничат в бъдеще — добави Джак.

— Прав си — въздъхна Лу.

— Не знам, Лори… — проточи Калвин, очевидно връщайки се на темата, която бяха обсъждали до този момент. — Оценявам желанието ти да направиш тази аутопсия, но не зная дали Бингъм няма да я поиска за себе си…

— Но защо? — повиши тон Лори. — Случаят е съвсем обикновен, правила съм аутопсия на десетки жертви на огнестрелно оръжие. Освен това доктор Бингъм трябва да присъства на заседание на Бюджетната комисия в кметството и едва ли ще се появи до обед. Дотогава аз отдавна ще съм приключила и полицията ще разполага с резултатите. Нека им помогнем, защото времето ги притиска…