Читать «Хромозома 6» онлайн - страница 7

— Обажда се Тейлър Кабот. Имаме проблем.

Реймънд замръзна на мястото си, веждите му се сбърчиха. Тейлър набързо му разказа за инцидента с Карло Франкони и краткия си разговор с Кевин Маршал.

— Тази операция е ваша! — раздразнено приключи той. — Искам да ви предупредя, че малките камъчета могат да обърнат колата. Появят ли се неприятности, веднага ще анулирам сделката! Не искам лоша слава, затова вземете нещата в свои ръце!

— Но какво мога да направя? — объркано промърмори Реймънд.

— Честно казано, не знам — отвърна Тейлър. — Но измислете нещо и действайте бързо!

— При мен нещата вървят отлично — успя да подхвърли Реймънд. — Днес следобед се свързах с една лекарка от Лос Анджелис, чиито пациенти са цял куп кинозвезди и богати бизнесмени от Западното крайбрежие. Тя прояви голям интерес и иска да открием филиал в Калифорния…

— Май не ме разбрахте! — заплашително изръмжа Тейлър.

— Ако проблемът с Франкони не бъде решен, няма да има никакви филиали! Затова действайте! Разполагате с дванадесет часа!

Рязкото изщракване накара Реймънд да хвърли един объркан поглед на слушалката, сякаш тя беше виновна за прекъсването на разговора. Келнерът напусна мястото си в ъгъла, пое апарата от ръката му и дискретно се оттегли.

— Неприятности? — попита Дарлийн.

— Господи, Боже мой! — раздразнено възкликна Реймънд. Това не бяха обикновени неприятности, това беше потенциална катастрофа! Молбата за възстановяване на лиценза му беше безнадеждно потънала из дебрите на бюрократичната система, тази работа беше всичко, на което можеше да се надява… Пет години се бори, за да задвижи нещата до сегашния етап, не можеше да позволи всичко да отиде по дяволите!

— Какво има? — попита Дарлийн, пресегна се през масата и свали ръката му от устата.

Реймънд набързо й разказа за предстоящата аутопсия на Карло Франкони и повтори заплахите на Тейлър Кабот да прекрати операцията.

— Няма да я прекрати — успокоително рече Дарлийн. — Точно сега тя започна да дава добри пари…

Реймънд мрачно се изсмя.

— За хора като Кабот и „ГенСис“ няма такова понятие като „добри пари“ — въздъхна той. — Ще я прекрати като нищо! Още помня колко усилия бяха необходими, за да го убедя…

— Значи трябва да попречиш на аутопсията — подхвърли Дарлийн.

Реймънд заби поглед в лицето й. Знаеше, че иска да му помогне, но тази жена никога не беше го привличала с умствените си качества. Преглътна избухването си и саркастично подхвърли:

— Нима мислиш, че мога да позвъня в Съдебна медицина и най-учтиво да ги помоля да не правят аутопсия на човек, загинал от куршум на убиец? Стига, моля те…

— Познаваш куп важни клечки — не се предаваше Дарлийн. — Някой от тях може да го направи…

— О, скъпа, моля те… — въздъхна с досада Реймънд, после изведнъж се замисли. В идеята на младата жена може би имаше известна доза рационалност.