Читать «Хромозома 6» онлайн - страница 6

— Има съмнение, че убийците са били двама — извика той на фона на оживеното улично движение по Първо авеню. — Нашето впечатление е, че по Франкони е стреляно два пъти, но полицията е прекалено изнервена от инцидента и отказва всякаква информация. Току-що научихме, че аутопсията ще бъде извършена утре сутринта, също и балистичната експертиза…

Тейлър намали звука и вдигна чашата си. Пристъпи към прозореца и насочи поглед към мрачното и бурно море. Смъртта на Франкони можеше да означава сериозни неприятности. Погледна часовника си и направи съответните изчисления. В Западна Африка наближаваше полунощ. Вдигна слушалката, набра номератора на „ГенСис“ и заповяда на дежурния да го свърже незабавно с Кевин Маршал. После отново извърна очи към прозореца. От финансова гледна точка проектът изглеждаше изключително изгоден, но той така и не успя да го възприеме напълно. На няколко пъти беше на прага на решението да го прекрати, но… Телефонът прекъсна мислите му.

Дежурният оператор съобщи, че всеки момент ще го свърже с господин Маршал. В слушалката се разнесе пукот на статично електричество, сред който изплува сънливият глас на Кевин.

— Наистина ли се обажда Тейлър Кабот? — пожела да се осведоми той.

— Помниш ли човек на име Карло Франкони? — пренебрегна въпроса му Тейлър.

— Разбира се.

— Днес го застреляха. Аутопсията ще бъде утре сутринта, в Ню Йорк. От теб искам да разбера дали няма да имаме проблеми…

Насреща настъпи тишина. Тейлър изгуби търпение и се приготви да почука на вилката за дежурния, но гласът на Кевин го спря:

— Да, може да имаме проблеми…

— При аутопсията е възможно да се разбере за какво става въпрос, така ли?

— Възможно е — отвърна Кевин. — Не бих казал, че е много вероятно, но е възможно.

— Това не ми харесва! — отсече Тейлър, прекъсна линията и почука на дежурния в „ГенСис“. Човекът се отзова веднага и Тейлър го уведоми, че иска незабавна връзка с доктор Реймънд Лайънс.

Ню Йорк

— Извинете — прошепна келнерът. Изправен от лявата страна на доктор Лайънс, той търпеливо изчака кратката пауза в разговора между доктора и младата му русокоса асистентка Дарлийн Полсън, която от известно време насам беше и негова любовница. Самият Лайънс беше висок и слаб мъж на около петдесет с благородно посивяла коса и патрицианска осанка — истински герой на сапунена опера. — Съжалявам, че ви безпокоя, но спешно ви търсят по телефона — добави келнерът. — Да ви донеса ли безжичния телефон, или предпочитате да говорите от рецепцията?

Сините очи на Реймънд Лайънс нерешително се местеха от красивото, но безизразно лице на Дарлийн към почтително приведената фигура на келнера, чието обслужване отговаряше напълно на високата оценка на ресторант „Ореол-26“ в авторитетния наръчник „Дзагат“. Лицето му видимо помръкна.

— Мога да кажа, че не сте на разположение — услужливо подхвърли келнерът.

— Не, донесете безжичния апарат — взе решение Реймънд. Нямаше никаква представа кой може да го търси по спешност. Отдавна вече не упражняваше професията си, тъй като му бяха отнели лиценза след шумен скандал със здравни осигуровки на „Медикеър“, от които беше печелил цели дванадесет години. — Ало? В гласа му се долови издайническо потрепване.