Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 9
Нора Робъртс
— За нещастие в програмата ми за тази седмица няма сираци и вдовици — той вдигна ръка. — Госпожице Калхун, дойдох по покана. Каквито и да са личните ви чувства и мотиви, Замъкът има още трима наследника. Нямам намерение да си отида, докато не говоря с тях.
— Можете да си говорите, докато ви свърши въздуха… Ала за каква покана говорите? Кой ви е канил?
— Госпожа Кордилия Калхун Макпайк.
Цветът на лицето й се промени, но Кейти не се предаде.
— Не ви вярвам.
Трент сложи куфарчето си върху купчината листове на бюрото и набра комбинацията. От една папка извади писмо, написано върху хартия с цвят на слонова кост. Сърцето на Кейти подскочи, защото позна хартията за писма на леля си. Тя взе листа и зачете.
Уважаеми господин Сейнт Джеймс, наследничките на Замъка Калхун получиха вашето предложение. Тъй като положението е сложно, смятаме, че ще бъде от взаимен интерес да обсъдим нещата лично, а не чрез писма. Като техен представител, бих желала да ви поканя за няколко дни. Вярвам, че това би било от взаимна изгода. Сигурна съм, ще се съгласите, че един по-непосредствен поглед върху имота, който ви интересува, ще ви бъде само от полза.
Моля, свържете се с мен, когато ви е удобно, ако приемете предложението ми.
Искрено Ваша
Кейти го прочете втори път със стиснати зъби. Щеше да го смачка на топка, ако Трентън не бе успял да го вземе и прибере обратно в папката си.
— Вие май не сте запозната с това предложение?
— Запозната ли? По дяволите! Тази натрапница, тази дърта… О, лельо Коко, ще те удуша!
— Доколкото разбирам, госпожа Макпайк и леля Коко са едно и също лице.
— Понякога е трудно да се каже — Кейти се обърна. — Ала при всяко положение и двете са покойнички.
— Мисля да си затворя очите пред семейното насилие, ако не възразявате.
Кейти пъхна ръце в джобовете си и го погледна убийствено.
— Ако възнамерявате да останете в Замъка, ще се наложи да се забъркате дълбоко в него.
— В такъв случай ще рискувам — кимна Трентън.
Втора глава
Леля Коко подреждаше парникови рози в двете дрезденски вази, които все още не бяха продадени.
Тя си тананикаше някакъв рок, докато работеше, като от време навреме потропваше с крак или с ръка нещо от рода на „бум-бум-бум“ или „та — да-да“.
Като всички жени от рода Калхун, леля Коко беше висока, стройна и имаше, както сама бе решила, царствена фигура, макар и леко понатежала през годините.
Беше се облякла и нагласила много внимателно за случая. Късата й пухкава коса бе боядисана червена и много й приличаше. Суетата не беше грях, нито недостатък, според Коко, а свято женско задължение. Лицето й, което се бе запазило доста младо благодарение на пластичната операция, която си направи преди шест години, бе внимателно гримирано. Най-хубавите й перли красяха ушите и шията й. Коко реши след един бърз поглед в огледалото, че черният костюм бе едновременно драматичен и елегантен. Високите обувки без пети, които обу, потропваха тържествено по стария дървен паркет и я караха да се полюшва, според нея много елегантно, на всяка крачка.
