Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 11

Може би щеше да бъде Аманда. Старата дама нагласи завесата така, че да не се вижда мишата дупка. Практичната, трезва Аманда. Каква двойка щяха да бъдат само! Преуспяващ бизнесмен и трезвомислеща съпруга! Ала той трябваше да се задоволи с ролята на по-слабата страна. Да приеме, че Аманда се нуждае от любов толкова, колкото и от уважение. Макар че самата тя не си го признаваше.

С доволна въздишка Коко премина от салона във всекидневната, от нея в библиотеката, после в кабинета. Накрая идеше ред на Катрин, или както от бебе всички й викаха Кейти. Клатейки глава, поправи картината така, че да скрие следите от теклата по овехтелите копринени тапети вода.

Това дете бе наследило ината и упоритостта на Калхунови в изобилие. Представете си само, такова хубаво момиче, а прахосваше живота си като поправяше мотори и бензинови помпи! Едно изцапано мръсно маймунче! Бог да ти е на помощ!

Беше съмнително мъж като Трентън Сейнт Джеймс да се заинтересува от жена, която прекарва цялото си време под развалени автомобили. Освен това Кейти бе най-малката от всички, само на двадесет и три, успокояващо си помисли Коко. Имаше достатъчно време да й потърси прекрасен съпруг.

И така, сцената бе готова. Скоро господин Трентън Сейнт Джеймс щеше да стъпи на нея. И щеше да започне Действие първо!

Външната врата се хлопна. Коко се намръщи, защото знаеше, че течението ще разклати картините по стените и глинените вази по масите. Тя се запъти към хола през лабиринт от стаи, оправяйки пътьом вещите.

— Лельо Коко!

Ръцете й машинално се притиснаха към гърдите, когато разпозна гласа на Кейти и гнева, който преливаше в него. Какво ли беше се случило, че така да се ядоса момичето, зачуди се тя и лепна най-приветливата усмивка на лицето си.

— Тук съм, скъпа. Не те очаквах толкова рано. Каква приятна… — застина, като видя племенницата си, застанала във войнствена поза, със скъсаните си джинси, мръсна тениска, следи от масло по лицето и скръстени на гърдите ръце. И мъжът зад нея. Същият, когото Коко току-що си бе представяла като бъдещ зет. — Изненада — довърши тя и отново възвърна усмивката си. — Ах, господин Сейнт Джеймс, колко хубаво! — Пристъпи и протегна ръка. — Аз съм госпожа Макпайк.

— Здравейте.

— Приятно ми е да се запознаем. Надявам се, че сте пътували добре.

— О, може да се каже.

— Дори повече от добре! — леля Коко потупа ръката му, преди да я пусне, оценявайки спокойния му глас и поглед. — Моля, влезте. Винаги съм твърдяла, че денят се познава от сутринта. Та, значи, както тръгне отначало, така и ще върви. Бих искала да се чувствате тук като у дома си. Затова съм приготвила чай.

— Лельо Коко — с нисък глас изръмжа Кейти.

— Да, скъпа, ти не искаш ли чай?

— Искам обяснение. И то веднага.

Сърцето на Коко заби като чук, но тя погледна племенницата си с леко учудена усмивка.

— Обяснение ли? За какво?

— За това, какво прави той тук, по дяволите!