Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 6

Трент стисна дръжките на куфарчето си.

— Младежо, плащам ви да оправите колата ми, а не да ми четете лекция за отговорностите ми — по навик, който му бе като дишането, той погледна часовника си. — Така че, искам да знам кога ще стане готова колата ми, защото имам насрочени няколко срещи. И освен това бързам.

— Лекцията е безплатна — Кейти се изтласка с крака и се измъкна изпод колата. — Освен това не съм ви никакъв младеж.

Това вече беше очевидно. Макар че лицето бе доста мръсно и тъмната коса бе подстригана по момчешки, тялото в изцапания с грес и масло работен гащеризон определено беше женско. Всеки сантиметър от него. Трент не бе от мъжете, които лесно могат да бъдат изненадани, но този път направо си глътна езика, докато гледаше как непознатата се измъква изпод колата и застава пред него, с гаечен ключ в ръка. Въпреки черните следи по лицето й, веднага се виждаше, че кожата й бе много бяла в сравнение с косата. Очите й, с цвят на млада гора, бяха присвити под дългите, тъмни мигли. Плътните, сочни устни бяха извити в нещо, което при други обстоятелства би могло да бъде окачествено като много секси усмивка. Беше висока и добре сложена, с тяло на богиня, както се казва. Значи тя миришеше на масло и „орлови нокти“, помисли си той.

— Какво има? — попита го момичето.

Много добре осъзнаваше, че я оглежда от главата до пръстите на краката и обратно. Беше свикнала мъжете да я гледат по този начин. Все едно я събличаха. Не й беше приятно.

Гласът й имаше абсолютно различен ефект, когато човек осъзнаеше, че дрезгавият му нюанс принадлежи на жена.

— Значи вие сте монтьорът!

— Не, дизайнер съм. Занимавам се с вътрешно обзавеждане — с явен сарказъм отвърна тя.

Трент огледа гаража, пълен с какво ли не. Подът бе изцапан с масло и боя, по масите имаше разхвърляни инструменти и части. Той не се сдържа.

— Имате много интересна работа.

Момичето въздъхна и остави ключа на тезгяха.

— Трябваше да сменя масления и въздушния филтър. Карбураторът ви се нуждаеше от настройка. Все още имате нужда от почистване на радиатора и смяна на маслото.

— Ще върви ли?

— Да, разбира се. Ще върви — Кейти извади парцал от джоба си и започна да бърше пръстите си. Беше го преценила като човек, който обръща повече внимание на вратовръзките си, отколкото на колата си. Сви рамене и мушна обратно парцала в джоба си. Това не я засягаше. — Елате в офиса да уредим сметката.

Поведе го към задната част на сервиза, през тесен коридор до стаичка, оградена със стъклени стени. В нея имаше бюро, върху което цареше пълен безпорядък. Дебели каталози, пишеща машина, калкулатор и два въртящи се стола. Кейти седна и по чудноватия начин, по който хората намират върху бюрата си необходимия документ въпреки бъркотията, извади фактурите.

— В брой или…? — попита тя.

— По банков път.

Не беше женомразец, нито анти феминист. Поне така си мислеше. Беше направил всичко възможно жените в неговата фирма да получават същите пари и възможности за изява като мъжете. Досега не беше му се случвало да дели хората на мъже и жени, стига работата им да бе добра, а те — лоялни и отговорни. Ала колкото повече гледаше жената срещу себе си, толкова повече се уверяваше, че никак не й приличаше да бъде автомонтьор.