Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 4

Той тръгна из града. Много от магазините бяха затворени поради все още неоткрития сезон. Но въпреки това успя да прецени възможностите, които предлагаше селището.

Знаеше, че по време на сезона улиците на Бар Харбър са претъпкани от туристи с кредитни карти и пътнически чекове, готови да ги изпразнят. А туристите, както е известно, се нуждаят от хотели. В куфарчето му лежеше направеното от експертите му маркетингово проучване. При едно солидно планиране Замъкът щеше да възвърне капиталовложенията за не повече от петнадесет месеца.

Това, което трябваше да направи, бе да убеди четири сантиментални жени и тяхната стара леля да вземат парите и да бягат.

Трент погледна часовника си и зави към авторемонтната работилница. Беше решил, че два часа стигат, за да се справи монтьорът с онова, от което страдаше БМВ-то. Два часа според него бяха напълно достатъчни.

Разбира, се можеше да вземе самолета на фирмата от Бостън. Би било по-разумно и по-практично, а той бе практичен мъж. Ала този път му се искаше да покара. Необходимо му бе. Нуждаеше се от тези няколко часа спокойствие и самота.

Бизнесът му процъфтяваше, но личният му живот вървеше към пълен провал. Кой би помислил, че Марла така неочаквано ще постави ултиматум? Женитба или раздяла. Все още бе объркан и разстроен.

Тя беше предупредена още от самото начало на връзката им, че при него бракът никога не е бил на дневен ред. Той нямаше намерение да повтаря безумните грешки на баща си.

Не че не бе привързан към нея. Марла бе хубава и умна, интелигентна и известна в областта, в която работеше — моден дизайн. При нея всичко си бе на мястото, дори всяко косъмче на прическата й, а Трент приемаше и уважаваше този вид педантичност у жените. Така, както приемаше нейното практично отношение към връзката им. Тя уж твърдеше, че не иска брак, нито деца, и не се кълнеше във вечна любов. За Трент бе почти предателство, че така неочаквано промени отношението си и започна да иска нещата, за които казваше, че не я интересуват. Жени!

Той не бе в състояние да й ги даде. Разделиха се преди две седмици като непознати. Само две седмици, а Марла вече бе сгодена за един прочут професионален играч на голф.

Болеше го. И въпреки това болката му доказваше още веднъж, че е бил прав. Жените бяха непостоянни, променливи същества, а бракът бе един вид безкръвно самоубийство. Марла явно не го обичаше. И слава Богу! Просто бе искала „сигурност и стабилност“, както му бе казала. Трент се надяваше много скоро тя да открие, че бракът е последното място, където може да ги намери. Тъй като знаеше, че е безполезно да прави подробен анализ на грешките, просто я остави да излезе от мислите му. Време беше да си почине от жените, реши той. За известно време.

Спря пред пепелявосива сграда с много паркирани коли. Надписът над вратата на сервиза гласеше „Кейти — Авторемонти“. Под него се мъдреше допълнение, че сервизът работи двадесет и четири часа, че тук се прави пълен ремонт на всякакви чужди и местни автомобили и безплатна техническа профилактика. Стори му се малко прекалено.