Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 53

— Май нещо съм пропуснал? — намеси се Трент.

Аманда почака и като видя, че Кейти няма намерение да му отговаря, рече:

— Намерихме дневник на Бианка. Имаше записано „да дам огърлицата на поправка“. И същата дата.

— Може би това е нещото, което търсите — той гледаше Кейти, ала му отговори Аманда.

— Това е достатъчно като доказателство само на факта, че през 1912 година огърлицата е съществувала. Но с нищо не ни помага да я намерим — тя остави бележката встрани от другите. — Да видим какво друго ще изровим.

Кейти мълчаливо се върна към своите хартии.

Няколко минути по-късно Лайла извика отдолу:

— Аманда! На телефона!

— Кажи им, че ще се обадя по-късно.

— От хотела е. Казаха, че е важно!

— По дяволите! — Аманда свали очилата си и погледна враждебно Трент. — Връщам се след малко.

След което излезе.

Той изчака стъпките й да заглъхнат.

— Много е войнствена.

— Ние сме й свикнали — отвърна Кейти и остави поредната бележка.

— Забелязах. Катрин…

— Да? — погледна го ледено тя.

— Исках да се уверя, че си добре.

— Добре съм. И защо?

Имаше прах по бузите. Беше смешна, и сладка, и Трент искаше да й го каже. Да види как ще се засмее и ще посегне да се избърше с ръка.

— Снощи… Беше разстроена, когато си отиде.

— Да, разстроена бях. Направих ти дори нещо като сцена — Кейти остави поредната хартийка, без дори да я прочете.

— Нямах това предвид.

— А аз имам точно това предвид! — Тя се насили да се усмихне. — Дори мисля, че трябва да ти се извиня. Сеансът и всичко, което се случи след това… Много ми се стовари на главата. — Не на главата, а на сърцето, помисли си Кейти. — Сигурно си решил, че съм глупачка, когато дойдох в стаята ти.

— Нищо подобно! — Защо е толкова студена? И толкова безучастна. И така ме обърква? — Ти каза, че ме обичаш.

— Много добре знам какво съм казала — гласът й стана още по-леден, ала усмивката остана на устните й. — Защо не приемем, че всичко е било моментно настроение?

Удобно, приемливо обяснение, помисли си той. Но защо му беше толкова криво, защо се чувстваше така изоставен? Така предаден?

— Значи в действителност не е така?

— Трент, та ние се познаваме само от няколко дни!

Той какво иска, да ме накара да страдам ли?

— Ала ти беше отчаяна, когато си отиде.

— Сега отчаяна ли ти се виждам?

— Не — тихо отвърна Трент. — Не си.

— Чудесно. Значи да го забравим — в този миг слънцето се скри зад облаците. — Ще бъде най-добре и за двама ни, не мислиш ли?

— Да. — Нали точно това искам, всъщност. Тогава защо се чувствам изпразнен, кух, без душа? — Ще направя това, което е най-добро за теб, Кейти.

— Благодаря — тя зачете листа, който държеше. — Като слезеш долу, би ли помолил Лайла да донесе малко кафе?

— Разбира се.

Изчака, докато той излезе, и закри лице с ръце. Господи, не беше права! Защо бе толкова лоша, толкова злобна и студена! Защо го изгони?

Трент се върна в стаята си. Носеше в куфарчето си документи, да ги прегледа, докато се мотае тук. Седна на олющеното бюро и отвори папката.

Минаха десет минути и той установи, за своя голяма изненада, че гледа през прозореца, без да е отгърнал дори един лист. Тръсна глава, взе молива и си каза, че е време да се съсредоточи.