Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 42

Нора Робъртс

— Свиква се с вкуса им — увери го Трент. — Ще ти дадем нещо за пиене, а после ще ме оставиш ли да поговоря с леля ти? Насаме.

— Още боклук ли?

— Къде има боклук? — попита Аманда, като нахълта в кухнята по своя особен начин. Това момиче не вървеше, а летеше като вятър.

— Никъде! — Кейти грабна чашата си.

— Ама че противен ден! — заоплаква се сестра й и си взе бисквита от купата.

След две секунди дойде и Сузана, последвана от Лайла. Кухнята се изпълни с женски смях и парфюм. И Трент разбра, че бе изтървал момента.

Когато Кейти му се усмихна, той със страх си помисли, че май бе изгубил ума си по нея. Щеше да загуби и главата си. Може би.

Шеста глава

Трент за пръв път щеше да присъства на спиритически сеанс. Надяваше се да е и за последен. Просто нямаше никакъв подходящ начин да откаже. Когато подхвърли, с надеждата да се измъкне, че това според него е семейна работа, Коко се разсмя и го потупа майчински по бузата.

— Скъпи мой, хич и не мисли да се измъкваш. Кой знае, може би духът ще избере точно теб, за да говори тази нощ.

Тази възможност никак не го зарадва.

След като сложиха децата да спят, всички се събраха около масата в трапезарията. Трент се присъедини неохотно, но нямаше как. Сцената бе подредена.

На бюфета трепкаха дузина свещи. Още три горяха в центъра на масата. Дори природата бе в унисон с настроението. Навън дъждът се бе превърнал в мокър, рядък сняг, развяван от силния вятър като погребален покров. От време навреме прогърмяваха оглушителни гръмотевици, а небето се раздираше от светкавици. Мистично.

Беше тъмна, бурна нощ, напълно подходяща за случая, помисли си Трент с някакъв фатализъм, когато седна край масата.

Коко, слава Богу, не беше с тюрбан и шал на ресни, както се беше опасявал. Бе изрядно облечена и нагласена. На врата й висеше голям аметист, с който си играеше нервно.

— И така, деца — нареди тя, — сложете ръцете си на масата и направете кръг.

Когато Кейти хвана ръката му, вятърът заблъска по прозореца. Лелята хвана другата му ръка. Точно срещу него Аманда му се усмихна съчувствено, хващайки ръцете на леля си и Сузана.

— Не се безпокой, Трент — рече му тя. — Духовете Калхун винаги се държат прилично в компания.

— Трябва да се съсредоточиш — обясни Лайла, която затваряше кръга между най-голямата и най-малката сестра. — Съсредоточаването е основно и много важно нещо. Трябва само да изпразниш мисълта си от всичко. Особено от цинизма. Според астрологията тази нощ е отлична за спиритически сеанс.

Кейти стисна окуражително ръката му.

— Да освободим мисълта и да отворим сърцата си — нареди Коко. Гласът й бе монотонен. — От известно време чувствам, че баба ми Бианка иска да установи контакт с мен. Това бе нейната лятна къща. Тук е живяла през последната година от живота си. Тук е преживяла своите най-щастливи и най-трагични мигове. Тук е срещнала мъжа, когото е обичала. Тук е загубила живота си. — Тя затвори очи и си пое дъх. — Ние сме тук, бабо, очакваме те. Знаем, че духът ти е неспокоен.