Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 34

— Не ти разказах всичко това, за да те упреквам или да те карам да се извиняваш — странно развълнуван, той пъхна ръце в джобовете си. Не знаеше къде да ги дене. — Мислех, че ще е най-добре, ако знаеш какво крои, преди… Е добре, де, преди нещо да излезе извън контрол.

— Как така да излезе извън контрол? — повтори Кейти.

— Или пък да остане неразбрано — по дяволите, ама че бъркотия. Щеше да е по-лесно, ако сложеше картите на масата. Никога друг път не беше се помайвал толкова дълго. — Е, след онази нощ осъзнах, че можеш да се защитаваш, в известна степен.

Кейти започна да потропва с пръст по коляното си.

Май че трябва да започна отначало, рече си Трентън.

— Аз вярвам в честността, Кейти, както в работата, така и в личните взаимоотношения. Миналата нощ, въпреки гнева и луната, ние… Бих казал, че загубихме контрол за момент — но защо обяснението на онова, което бе станало, изглеждаше така неадекватно, глупаво, бледо? — Не бих искал липсата на опит или кроежите на леля ти да доведат до неразбиране.

— Я чакай да видя дали съм те разбрала правилно. Ти смяташ, че понеже си ме целунал снощи и леля ми те е занимавала цяла сутрин с бебешките ми снимки, аз може би ще си навия на пръста налудничавата идея да стана госпожа Сейнт Джеймс!

Объркан, той прекара ръка през косите си.

— Повече или по-малко. Мислех, че ще е по-добре или поне по-честно, ако ти кажа направо, така че всичко да е ясно. По този начин ти не би могла…

— Да си въобразя каквото и да е или да се възгордея?

— Не ми приписвай думи, които не съм казал.

— Как ли пък бих могла? То човек може ли да вземе думата от теб!

— По дяволите! — беше права и това го ядосваше. — Просто се опитвам да бъда честен с теб, за да няма недоразумения, когато ти кажа, че много ми харесваш.

Тя вдигна вежди, ала беше толкова бясна, че дори не забеляза как Трент се изненада от думите си.

— Добре, разбрах. Вероятно трябва да се разтопя от удоволствие.

— Просто се опитвам да ти обясня фактите.

— И аз ще ти изложа някои факти — Кейти сложи ръка на кръста си. — Ти не ме харесваш. Ти харесваш образа на съвършения и неотразим Сейнт Джеймс Трети. Фантазиите на моята леля, както ги наричаш, са в резултат на прекрасното й, пълно с обич сърце. Нещо, което ти едва ли можеш да разбереш. И дотолкова, доколкото съм намесена и аз, ще ти кажа, че не мога да прекарам и пет минути с теб, камо ли целия си живот. Ти може да унищожиш дома ми, но не и мен. — Тя си пое дъх и се почувства по-добре. — А ако дойдеш, пълзейки на колене, с диаманти колкото юмрука ми, ще ти се изсмея в лицето. Това е положението. Сигурна съм, че ще намериш пътя обратно.

Кейти се обърна и тръгна към коридора. Той се намръщи, когато тя тръшна вратата.

— Ами, добре — промърмори Трент, като притисна ръце към очите си. — Сега поне уточнихме всичко.

Пета глава

Непоносим. Това бе думата, която най-добре му прилягаше, реши Кейти и до края на деня честичко си я повтаряше.