Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 33

Нора Робъртс

— Леля Коко ли? Какви планове?

— Едни такива, свързани с букет от бели лилии и портокалови цветчета.

Лицето й смени изражението си от объркано на засрамено.

— Брак? Сватба? Това е абсурд! Леля Коко няма намерение да се жени.

— Нямам пред вид нея като кандидатка за булка — той приближи, като не откъсваше очи от нейните. — А теб.

Смехът й бе кратък, но изпълнен с искрено удивление. Тя седна на края на бюрото.

— Мен? Да се женя? Това се казва изненада! И за кого, ако не е тайна?

— За мен.

Смехът й се стопи. Кейти се намести на бюрото. Когато отново заговори, гласът й бе хладен, с леки нотки на гняв.

— За какво точно намекваш?

— За това, че леля ти, по свои собствени съображения, ме покани тук не за да разгледам къщата, а нейните четири, наистина много привлекателни племенници.

Лицето на Кейти пребледня, както когато много се ядосаше. Трентън вече знаеше това.

— Голи предположения! Гнусна обида!

— Обаче е факт.

— Вън! — тя гневно му посочи вратата. — Вън, махай се! Взимай си ключовете, колата и абсурдните обвинения и се махай!

— Млъкни и ме изслушай за минутка — той я хвана здраво за раменете. — Само една минута. И когато свърша, ако все още мислиш, че говоря смешни абсурди, ще си отида.

— Знам, че е така! Ти си арогантен и самомнителен. Ако си мислиш, че аз… Че имам някакви планове относно теб и…

— Не ти — поправи я Трентън, като я раздруса леко. — Твоята добра и загрижена леля. „Защо не покажеш на Трентън градината, Кейти? Цветята са така прелестни на лунна светлина.“ Не помниш ли?

— Тя просто се опитва да бъде учтива.

— В очите на слепите. Знаеш ли как прекарах сутринта?

— Хич не ме интересува.

— Напротив, интересува те. Разглеждах албуми — видя как гневът й премина в объркване и продължи. — Дузини и дузини снимки. Ти си била много чаровно бебе, Катрин.

— О, Боже!

— И умно, и интелигентно, ако се вярва на леля ти. Сричала си още на три години.

Кейти издаде нечленоразделен звук.

— Нямаш нито един кариес.

— Тя няма — едва прошепна Кейти. — Аз май че имам.

— Била си първа в класа по автомеханика. Използвала си по-голяма част от своя дял от наследството, за да купиш сервиза от работодателя си. Разказа ми, че си много разумна жена, която знае как да остане на крака. Освен това произхождаш от чудесно семейство и си добре възпитана. Чистокръвна.

— Като кобила! — промърмори Кейти, цялата червена.

— Ти го каза. Е, с твоя произход, ум и красота естествено би могла да си намериш най-подходящия съпруг. Когото си поискаш.

Тя вече не бе бледа, напротив цялата гореше.

— Само защото леля Коко се гордее с мен, не значи, че има намерение да те жени за мен!

— След като приключи с твоите добродетели, ми показа снимките ти. Някои от тях наистина са чудесни. Особено като бебе. Там все още не се заяждаш с никого.

— О, Боже!

Кейти затвори очи.

— Започна да ме разпитва за отношението ми към брака и децата. Направи някои доста явни намеци относно мъжете в моето положение, които се нуждаят от стабилна връзка със стабилна жена. Като теб.

— Добре, стига! Достатъчно! — тя отвори очи. — Леля Коко много често има планове за моето и на сестрите ми бъдеще. Обикновено неосъществими. Ала причината е, че ни обича и се чувства отговорна. Съжалявам, че те е поставила в неудобно положение.