Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 18

— Беше удивителна разходка.

— Ще се радвам, ако продължа да бъда ваш водач — пръстите й леко стиснаха рамото на Кейти. Леко, но настойчиво. — Леля има нужда от твоята помощ.

— А пък той няма нужда да вижда нищо повече — възрази Кейти. — Изглеждаш уморена.

— Никак. Ала ще бъда, ако Коко ме изпрати да търся из цялата къща дъската за хляб. Моля те!

— Добре тогава! — Кейти хвърли дълъг заплашителен поглед на Трент. — Не сме свършили още.

— Ни най-малко — съгласи се той и се подсмихна, когато тя тръшна вратата зад себе си. — Сестра ви има доста… забележителен характер.

— Тя е като огнегълтач в цирка — рече Сузана. — Всъщност ние всички сме, при известни обстоятелства. Наследствена черта на фамилията Калхун. — Тя погледна децата, които се заливаха от смях. — Това не е лесно решение, господин Сейнт Джеймс, откъдето и да го погледнете.

— Разбирам ви. Ала за мен е единствено и само работа.

Сузана знаеше, че за някои мъже работата стои на първо и единствено място.

— Тогава, най-добре да не губим време, а да действаме — тя отвори вратата, която Кейти бе затръшнала. — Защо не ви покажа къде ще ви настаним?

Трета глава

— Е, на какво прилича? — попита Лайла, като кръстоса крака и ги качи на рамката на кушетката, а главата си подпря на другата рамка. Половин дузина гривни на ръката й издрънчаха, когато махна на Кейти. — Скъпа, казах ти, че ако продължаваш така да се мръщиш, лицето ти ще стане цялото на бръчки.

— Ако не искаш да се мръщя, моля те не ме разпитвай за него.

— Добре, ще питам Сузана — Лайла вдигна морскозелените си очи към по-голямата сестра.

— Е, казвай!

— Привлекателен, добре възпитан и много интелигентен.

— Значи нещо като кокер шпаньол — въздъхна Лайла. — А аз се надявах на питбул. И колко време ще го търпим?

— Леля Коко дава доста смътни и неясни обяснения — Сузана погледна сестрите си със смях.

— Което значи, че не дава никакви.

— Може би Манди ще успее да измъкне нещо от нея — Лайла сви босите си крака и затвори очи. Тя бе от жените, които смятаха, че нещо не е наред и човек сигурно е болен, ако се е опънал на дивана и не си подремне. — Суз, децата минаха ли оттук днес?

— Само десетина пъти. Защо?

— Имах чувството, че съм в двора на пожарната команда.

— Аз мисля, че трябва да се отървем от него.

Кейти стана и за да се занимава с нещо, започна да кладе огън.

— Сузана каза, че вече си се опитала да го изхвърлиш през прозореца.

— Не — поправи я Сузана. — Само казах, че я спрях точно когато мислеше да го направи. — Стана и подаде на Кейти кибрита. — И тъй като съм съгласна, че е доста неудобно да бъде тук, докато ние все още не сме взели решение, смятам, че Кейти е права. Най-малкото можем да му дадем възможност да каже своето мнение.

— Нашата сестричка — миротворец, както винаги — заспало промърмори Лайла и не видя гримасата на сестра си. — Добре, де! Това, че разгледа къщата, е сигурно в наша полза. Според мен след всичко, което видя, би трябвало да намери някакво учтиво извинение и да отпраши към Бостън.

— Колкото по-скоро, толкоз по-добре — изсъска Кейти, наблюдавайки как пламъците започват да ближат ябълковия дънер.