Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 17

Звукът от безконечната му битка със скалите отекваше като гръмотевица.

Имаше врати, които водеха нанякъде през различно разстояние, ала какво имаше зад тях, не го интересуваше. Някой, явно от семейството, бе донесъл столове, маси, саксии с цветя.

Трент надникна над парапета към ревящата вода.

— Удивително! — после се обърна към Кейти.

— Използвате ли го?

Тя сви рамене и не отговори.

— Не разбирам. Ще се изненадам, ако някой от вас прекарва времето си вътре, когато съществува това място.

С ръце, все още пъхнати в джобовете, Кейти се приближи до него.

— Не е само гледката. Фактът, че семейството ви, цели поколения от него, са стояли тук. Така, както къщата е стояла, въпреки годините, вятъра и огъня.

Чертите на лицето й омекнаха, когато се надвеси надолу.

— Децата са си дошли.

Трент също погледна и видя две малки фигурки да тичат по поляната. Смехът им се носеше из въздуха и вятърът го довяваше чак горе.

— Алекс и Джени — обясни Кейти. — Децата на сестра ми Сузана. Те също често идват тук.

— А какво мисли майка им за продажбата?

Кейти отвърна очи, едновременно смутена и бореща се да си възвърне самообладанието.

— Ще я попитате сам. Обаче ако я притиснете… — тя вирна глава, а вятърът разроши косата й. — Ако я изнудите по някакъв начин, ще си имате работа с мен. Не искам отново някой да я манипулира.

— Нямам намерение да манипулирам, когото и да било.

Кейти се засмя малко тъжно.

— Мъже като вас правят кариерата си чрез манипулации. Ако си мислете, че имате насреща си четири беззащитни жени, господин Сейнт Джеймс, най-добре да коригирате мнението си. Калхунови могат да се грижат за себе си и за своето имущество.

— Несъмнено, особено ако и сестрите ви са толкова заядливи като вас.

Тя присви очи. Ръцете й се свиха в юмруци. Беше готова да го цапне здраво. Да го удря, да го удря, да го удря, докато го убие, ала чу името си току зад себе си.

Трент се обърна и видя една жена до вратата. Беше висока като Кейти, но нежна като върба и с крехкото излъчване на беззащитно същество, което веднага му се прииска да закриля. Косата й бе пепеляворуса и стигаше до раменете. Очите й бяха с цвета на лятно небе. Изглеждаха спокойни и ясни, докато не се вгледаш в тях и не откриеш дълбоко стаено безпокойство.

Въпреки разликата в цветовете, между двете имаше очевидна прилика. Формата на лицето, очите, устните.

Беше уверен, че насреща му бе една от сестрите Калхун.

— Сузана — каза Кейти и застана между сестра си и него, сякаш да я защити. Устните на Сузана се извиха в гримаса, учудена и нетърпелива.

— Леля Коко ме помоли да дойда — тя сложи ръка на рамото на сестра си, сякаш искаше да я успокои по този начин. — Вие сигурно сте господин Сейнт Джеймс?

— Да. Приятно ми е — той стисна ръката й и за своя изненада откри, че бе силна и здрава.

— Аз съм Сузана Калхун Дюмон. Ще останете ли за няколко дни?

— Да. Вашата леля бе така любезна да ме покани.

— Така хитра, искате да кажете — с усмивка го поправи Сузана и прегърна сестра си. — Виждам, че Кейти ви е показала това-онова.