Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 16

Интересно, една разсъхната стара врата не би трябвало да предизвика толкова силно вълнение и у двама ни, помисли си Трент.

— Вратите могат да се поправят или сменят — той разгледа пантите. — Добре ли сте? Какво ви е?

— Нищо ми няма — сопна се Кейти. Знаеше, че ако я докосне още веднъж, ще изхвърчи като ракета през онова, което бе останало от покрива. — Ако искате да продължим, най-добре да слизаме.

Тръгнаха по извитите стълби. Този път тя вървеше след него. Тялото й все още трепереше и гореше, сякаш бе сложила ръката си в огъня. Недостатъчно дълго, че да остане белег, но достатъчно, за да знае, че пари.

И Кейти реши, че има най-малко две причини да се отърве от Трентън Сейнт Джеймс колкото се може по-бързо.

Преведе го през горния етаж, през крилото на прислугата, през складовете, като не забравяше да му обърне внимание на напуканата мазилка, на плесента, на повредите, нанесени от гризачи. Радваше се, че въздухът бе влажен и миришеше на мухъл. Дори бе щастлива и доволна да види как костюмът му се напраши, а обувките му загубиха блясъка си.

Трент влезе в стая, пълна с кутии и счупени съдове.

— Някой ровил ли се е сред тези боклуци?

— О, някой ден сигурно ще се заемем и с тях — тя видя огромен дебел паяк да се крие в ъгъла. — Повечето от стаите не са отваряни от петдесетина години. Откакто полудя прадядо ми.

— Фъргюс Калхун?

— Точно така. Семейството използва само първите два етажа и ние кърпим само най-необходимото. — Кейти прокара пръст по пукнатината на стената, широка към два-три сантиметра. — Предполагам ще кажете, че щом не виждаме нещо, не се тревожим. И как ли покривът не е паднал на главите ни. Все още.

Той се обърна и я погледна.

— Мислили ли сте някога да превърнете това забутано място в истински източник на богатство?

Тя само се усмихна.

— Продължаваме… — искаше да му покаже стаята, където бе залепила найлон на счупения прозорец.

Той я последва, като внимателно прескочи дупката от тридесетина сантиметра на пода.

Висока сводеста врата привлече очите му и преди Кейти да успее да го спре, вече бе хванал дръжката й.

— Накъде води?

— Наникъде — бързо отвърна тя и изтърва едно проклятие, защото той, без да поиска позволение, я отвори.

Блъсна ги струя свеж въздух. Трент пристъпи и излезе на тясна каменна тераса, водеща към извити гранитни стъпала.

— Не знам колко са здрави.

Той я стрелна косо през рамо.

— Доста по-здрави са от пода вътре.

С нескрита въздишка Кейти се предаде и го последва.

— Приказно — мърмореше си Трент, като спря на една по-широка площадка между куличките. — Направо приказно!

Та нали точно за това не искаше да му го показва! Тя стоеше с ръце в джобовете, докато той се бе подпрял с ръце на каменния парапет и се оглеждаше.

Можеше да види дълбоката синя вода в залива и лодките, които се плъзгаха леко по нея. Долината, мъглива и тайнствена, като в приказките за феи. Една чайка, неясно бяло петно, се стрелна над океана и потопи човка.

— Невероятно! — вятърът си играеше с косата му.

Оттук, докъдето му стигат очите, бе само Атлантическият океан. Див, ветровит, непокорен и прекрасен.