Читать «Опасна тайна» онлайн - страница 12

— Катрин, скъпа! — възмути се Коко. — Езикът ти! Един от дребните ти недостатъци. Влезте, господин Сейнт Джеймс. — Може ли да ви наричам Трентън? Сигурно сте малко изморен от пътуването. Казахте, че сте шофирали, нали? Защо направо не отидем в салона? — Тя го облекчаваше с приказките си. — Чудесно време за пътуване, нали?

— Стига! — Кейти бързо й препречи пътя. — Стига! Няма да го заведеш в салона и няма да пиете чай. Искам да знам защо си го поканила!

— Кейти — въздъхна дълбоко Коко. — Работата винаги е по-приятна и по-успешна, когато се върши в приятна атмосфера. Съгласен ли сте, Трентън?

— Напълно — отвърна той и с изненада откри, че трябваше да потисне напиращата усмивка.

— Оттук.

— Нито стъпка повече! — вдигна заплашително ръце Кейти. — Не съм съгласна да продавам.

— Разбира се, че не — спокойно отвърна Коко. — Затова и Трентън е тук. Просто ще обсъдим всички възможности. Ти обаче трябва да се качиш горе и да се измиеш преди чая. Имаш машинно масло, или както там се казва, по лицето.

С опакото на ръката си Катрин се опита да го изтрие.

— Защо не знаех, че ще дойде?

Коко премига и се опита леко да разфокусира очите си, уж че е объркана.

— Не знаеше ли? Как така не знаеше? Аз никога не каня гости, без да ви предупредя.

С ядосана физиономия Кейти настояваше на своето.

— Не си ми казала!

— О, Кейти… Аз… — Коко прехапа устни. Знаеше, защото го бе опитвала пред огледалото, че това придава на лицето й обърканост и смущение.

— Не съм ли? Сигурна ли си? Мога да се закълна, че ви казах в мига, в който получих съгласието на господин Сейнт Джеймс.

— Не си!

— О, Боже! — вдигна ръце Коко. — Какъв пропуск! Трябва да се извиня. Каква ужасна бъркотия! Грешката е моя. Ето на, започнах да забравям! Кейти, моля те да ме извиниш. В края на краищата, това е твоят дом. Твой и на сестрите ти. Никога не съм се съмнявала в добротата и гостоприемството ви към мен…

Преди да успее да довърши изречението, номерът й вече действаше. Кейти почувства вина. Бедната леля! Сякаш я гонеше!

— Това е и твой дом, лельо. Знаеш го много добре. Не става дума, че трябва да искаш разрешение от нас, за да поканиш някого. Аз просто мислех, че би трябвало да…

— Не, не, направо е непростимо от моя страна! — Коко премига още веднъж безпомощно. — Наистина не знам какво да кажа. Тази склероза! Чувствам се ужасно. Опитвам се само да помогна, а виж какво излиза…

— Не се тревожи. Няма за какво — Кейти взе ръката на леля си. — Наистина няма. Просто в първия миг се стреснах и реагирах не както трябва. Знаеш ли какво, аз ще направя чая, а ти можеш да седнеш с… него.

— Много мило от твоя страна, скъпа.

Кейти промърмори нещо неразбрано и тръгна към кухнята.

— Поздравявам ви — продума тихо Трент, като изгледа възхитено и учудено Коко. — Това бе едно от най-брилянтните изпълнения, на които съм бил свидетел. Вие сте истинска Сара Бернар.

Коко цялата засия и го хвана под ръка.

— Благодаря ви. А сега защо да не си поприказваме?

Тя го заведе до люлеещия се стол пред камината, тъй като знаеше, че пружините на дивана отдавна бяха сдали багажа.