Читать «Името на розата» онлайн - страница 347

Но тази моя неспособност да прозра може би се дължи на сянката, която наближаващият дълбок мрак хвърля върху застаряващия свят.

Est ubi gloria nunc Babylonia²⁸⁵? Къде са едновремешните снегове? Земята танцува танца на Макабре²⁸⁶, понякога ми се струва, че по Дунава плават кораби, пълни с безумци, запътили се към някакво незнайно място.

Не ми остава друго, освен да замълча. О quam salubre, quam iucundum et suave est sedere in solitudine et tacere et loqui cum Deo!²⁸⁷ Скоро ще се прибера при моя Бог, но вече не мисля, че ще бъде преславният Бог, за когото ми говориха абатите от моя орден, или носещият радост Бог, както вярваха едновремешните минорити; може би няма да бъде и Богът на състраданието. Бог е абсолютно небитие, извън времето и пространството… Скоро ще закрача из тази просторна, от гладка по-гладка безбрежна пустош, в която истински благочестивото сърце изтлява в блаженство. Ще потъна в божествената тъма, в безмълвно мълчание и в едно дивно венчило и при това потъване ще се заличи всяко равенство и всяко неравенство; и в тази бездна духът ми ще изгуби себе си и няма да познае нищо — нито кое е еднакво, нито кое е различно: и ще бъдат забравени всички различия, ще се озова в първородната основа, в мълчаливата пустош, където никога не е имало различия, там, където никой не е на мястото си. Ще потъна в мълчаливата и обезлюдена божественост, където няма нито дела, нито образи.

В скриптория е студено, палецът ме наболява. Оставям този разказ, не знам за кого, вече не знам и за какво: stat rosa pristina nomine, nomina nuda tenemos²⁸⁸.

info

Информация за текста

Umberto Eco

Il nome della rosa, 1980

Разпознаване: sir_Ivanhoe, 2008

Последна редакция: NomaD, 2008

При редакцията след разпознаването е използвано първото издание на романа (изд. „Народна култура“, 1985 г.)

Публикация

Умберто Еко. Името на розата

ИК „Бард“ ООД, 2002

Превод: Никола Иванов, 1985

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7153]

Последна редакция: 2008-05-06 00:44:20

notes

1

Томас от Кемпен (латинизирано — Кемпис, известен и като Кемпийски), 1379–1471, немски писател и монах аскет, написал редица аскетически съчинения, от които много в стихове; най-известният му труд е „Подражание на Христос“. — б. р.

2

„Смътно като през огледало“ — израз от първото послание на апостол Павел към коринтяните, гл. 13, ст. 12.

3

Симоник — човек, упражняващ симония (търгашество с църковни длъжности).

4

Авиньон — град в Южна Франция, където е преместено през XIV в. седалището на папите поради изпадането им в политическа зависимост от френските крале.