Читать «Името на розата» онлайн - страница 344

Видях как неколцина ратаи изчезнаха сред останките от църквата; рекох си, че ще се опитат да проникнат в криптата със съкровището, за да отмъкнат оттам някоя и друга ценна вещ, преди да избягат. Не знам дали успяха, дали и криптата не се бе срутила и дали и тия негодници, дето се опитваха да влязат там, не бяха изчезнали под нейните развалини.

В същото време откъм селото заприиждаха селяни, било да помагат, било с намерението и те да приберат нещо. По-голямата част от загиналите останаха сред все още горящите развалини. На третия ден, след като се погрижиха за ранените и погребаха труповете, които успяха да приберат, монасите и всички останали събраха вещите си и напуснаха все още димящото плато, като да беше някакво прокълнато място. Не знам къде се пръснаха.

Ние с Уилям също си тръгнахме; възседнахме два коня, които намерихме в гората и които сметнахме за ничии. Потеглихме на изток. Като стигнахме отново в Бобио, научихме лоши вести за императора. След като влязъл в Рим, той бил коронясан от народа. И тъй като смятал за невъзможно да се споразумее с Йоан, избрал и антипапа — Николай V. Марсилий бил назначен за духовен викарий на Рим, но по негова вина или поради проявената от него слабост в града започнали да стават печални събития — тежко ми е да разказвам за тях. Започнали да изтезават останали верни на папата свещеници, които не искали да отслужват литургия, един игумен на августинците бил хвърлен в ямата на лъвовете на Капитолия. Марсилий и Жан Жандьонски обявили Йоан за еретик, а Лудвиг наредил да го осъдят на смърт. Но императорът управлявал зле, почнал да си навлича омразата на местните синьори, вземал пари от обществената хазна. Колкото повече чувахме подобни новини, толкова по-бавно се придвижвахме към Рим; разбрах, че Уилям не иска да стане свидетел на събития, които не отговаряха на неговите надежди.

Като стигнахме в Помпоза, научихме, че Рим се е надигнал срещу Лудвиг; той потеглил обратно към Пиза, а пратениците на Йоан влезли победоносно в папската столица.

В същото време Микеле Чезена разбрал, че престоят му в Авиньон е безсмислен; нещо повече — започнал да се бои за живота си и избягал, като отишъл в Пиза при Лудвиг. В това време императорът се лишил и от подкрепата на Кастручо, синьора на Лука и Пистоя, който пък умрял.

С една дума, като предвидихме какво ще стане по-нататък и тъй като знаехме, че Баварецът ще отиде в Мюнхен, ние се върнахме обратно и решихме да го изпреварим; и без това Уилям усещаше, че в Италия за него започва да става опасно. През следващите месеци и години Лудвиг стана свидетел на разпадането на съюза на гибелините; следващата година антипапата Николай щеше да се предаде на Йоан и да се яви пред него с въже на шията.