Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 75

При Стефан, осъзна тя и още повече се разтрепери, всичко е по-различно. Нямаше значение колко време беше изтекло, нямаше значение какво бе вършил, той никога нямаше истински да се излекува. Без Елена той винаги ще бъде наполовина себе си, наполовина жив, наполовина труп.

Трябваше да измисли нещо, нещо друго, което да го измъкне от тази ужасяващо безизходна летаргия. Стефан се нуждаеше от Елена. Без нея просто не беше цялостен. Тази нощ той бе започнал да се огъва и пропуква, като се люшкаше между опасното прекаляване със самоконтрола и необуздания гняв. Ако само можеше да зърне Елена, макар и за минута, да поговори с нея…

Тя се беше качила тук, за да направи на Стефан подарък, който той не искаше. Но имаше нещо друго, което той искаше, осъзна Бони, което само тя беше способна да му даде.

Без да го погледне, с дрезгав глас, тя го попита:

— Искаш ли да видиш Елена?

От леглото последва само мъртвешка тишина. Бони приседна на ръба, загледана в сенките, танцуващи и потрепващи в стаята. Накрая се реши да го погледне крадешком, само с крайчеца на окото си.

Той дишаше тежко, със затворени очи, със снага, опъната като тетива на лък. Опитва се да събере сили, за да устои на изкушението, заключи Бони.

И губеше. Бони го виждаше.

Елена винаги е означавала прекалено много за него.

Когато очите му отново срещнаха нейните, те бяха тъжни, а устата му — стисната в права линия. Кожата му обаче не беше толкова бледа, а изпълнена с цвят. Тялото му потръпваше в очакване.

— Може да пострадаш, Бони.

— Зная.

— Ще се отвориш за сили, които са извън твоя контрол. Не мога да ти гарантирам, че ще мога да те защитя от тях.

— Зная. Как искаш да го направя?

Той трескаво хвана ръката й.

— Благодаря ти, Бони — прошепна Стефан.

Тя усети как кръвта нахлу в лицето й.

— Няма за какво — промълви момичето. Мили Боже, колко е красив. Тези очи… за един миг се разкъсваше между това да му скочи или да се разтопи като пролетен сняг в леглото му. Обзета от приятно агонизиращо чувство за добродетелност, тя издърпа ръката си от неговата и се обърна към свещта.

— Какво ще кажеш да изпадна в транс и да се опитам да стигна до нея, а после, след като осъществя контакт, да пробвам да се свържа и с теб, за да влезеш в сеанса? Мислиш ли, че това ще свърши работа?

— Може би, ако и аз успея да се свържа с теб — рече той, като отдръпна отклони напрегнатия си поглед от нея и го съсредоточи върху свещта. — Аз мога да докосна съзнанието ти… когато си готова, ще го почувствам.

— Добре.

Свещта беше бяла, със стекъл се восък отстрани. Пламъкът се извисяваше нагоре, а после се връщаше надолу. Бони се втренчи в него, докато накрая потъна в светлината, а всичко останало в стаята започна да й изглежда черно. Там бяха само пламъкът, тя и пламъкът, и той я поглъщаше все по-силно.

Обгърна я непоносима яркост. После премина в мрака.

В погребалния дом беше студено. Бони се огледа смутено наоколо, като се зачуди как е попаднала тук и се опита да подреди мислите си. Беше съвсем сама и поради някаква причина това я безпокоеше. Не трябваше ли да присъства още някой? Отново се огледа, за да види дали няма да се появи.