Читать «Тъмното обединение» онлайн - страница 116

Спомените връхлетяха Бони. Самата тя беше застанала отвън, пред къщата на Вики. Деймън чакаше до нея. После Стефан каза: „Вики, покани ме вътре“. Но никой не покани Деймън.

— Само че как тогава Клаус е влязъл? — заговори тя, следвайки хода на собствените си мисли.

— Това е било работа на Тайлър, сигурен съм в това — обясни Деймън сухо. — Защото Тайлър беше готов да направи всичко за Клаус, а в замяна той да го научи как да си върне наследството. Той трябва да е поканил Клаус преди дори ние да започнем да охраняваме къщата… вероятно преди Стефан и аз да се появим във Фелс Чърч. Клаус се оказа много добре подготвен. В онази нощ той беше в къщата и момичето бе мъртво, преди аз да разбера какво се случва.

— Но защо поне не повика Стефан? — продължи Мат. В интонацията му нямаше обвинителна нотка. Той просто зададе въпрос.

— Защото и той нищо нямаше да може да направи! Аз знаех с какво си имахте работа, защото го видях. Вампир от Древните. Стефан щеше да загине, а момичето така или иначе вече беше мъртво.

Бони чу хладната нотка в гласа му. После видя как Деймън отново се обърна към Стефан и Елена. Лицето му придоби сурово изражение. Сякаш бе взел решение.

— Виждаш ли, не съм като вас — рече той.

— Няма значение. — Ръката на Стефан продължаваше да е протегната, както и тази на Елена.

— А понякога добрите момчета побеждават — отбеляза Мат спокойно с окуражаващ тон.

— Деймън… — поде Бони. Бавно и почти неохотно той се обърна към нея. Мислеше си за онзи миг, когато двамата бяха коленичили край Стефан, а Деймън изглеждаше толкова млад. Когато бяха просто Деймън и Бони на края на света.

Закратко й стори, че видя звезди в тези тъй черни очи. И сякаш усети нещо в него — кипнала смесица от копнеж и смут, страх и гняв. Но сетне всичко угасна и защитните му прегради се издигнаха наново. Дори психичната дарба и изострените сетива на Бони не й казваха нищо. И тези черни очи станаха непроницаеми.

Той отново се обърна към двойката на земята. После свали якето си и пристъпи до Елена. Загърна я с него през раменете, но без да я докосва.

— Нощта е студена — рече. Погледът му за миг се кръстоса с този на Стефан, който се погрижи тя по-добре да се загърне с якето.

Чак тогава той тръгна към мрака, стелещ се между дъбовете. И в следващия миг Бони чу плясъка на криле.

Стефан и Елена сплетоха безмълвно ръцете си отново, а златистата й коса се разпиля на рамото му. Над косата й зелените очи на Стефан се насочиха към пътеката, където изчезна брат му.

Бони поклати глава, усещайки как гърлото й се сви. Но й олекна, когато нещо докосна ръката й и тя вдигна очи, за да срещне погледа на Мат. Макар и още мокър, с полепнали тук-там мъх и папрат, той беше много красив. Тя му се усмихна и почувства как отново я изпълва радостно чувство. Обзе я главозамайващо вълнение, като се замисли какво се бе случило тази нощ. Мередит и Каролайн също се усмихнаха. В импулсивен порив Бони стисна силно ръката на Мат и се завъртя около него с танцова стъпка. С подритване разчистиха мокрите листа в средата на поляната и се завъртяха във вихрен танц, а щастливият им смях отекваше наоколо. Бяха живи, бяха млади и тази нощ беше нощта на лятното слънцестоене.