Читать «Красавицата и звярът» онлайн - страница 174

— Удоволствие ли? Да, макар че отначало ме хвърляше в ужас. Когато те видях за пръв път, се почувствах така, сякаш невидима ръка се протегна и сграбчи сърцето ми. Усещам това присвиване всеки път, щом те погледна. — Проследи нежно с пръсти деликатните очертания на лицето й. — Ах, Гита, как можеш да обвиняваш бедния си мъж, че се е съмнявал дали ще може да задържи този свой безценен дар от съдбата? Всяка сутрин, когато се събудя и те намеря в обятията си, се питам дали не сънувам. Същото чувство изпитвам и когато се разтапяш от моето докосване. Струва ми се, че е станала някаква огромна грешка, всеки момент ще дойде някой да я поправи и да те отведе от мен.

Бе трогната от всичко, което й каза, но насочи вниманието си към онези негови думи, които я хвърлиха в истинско недоумение.

— Страхувал си се от мен? — Това й се струваше толкова невероятно, че чак се изправи рязко, за да го вижда по-добре.

— Да. — Той се излегна удобно на гръб, без да сваля ръката си от кръста й.

— Но аз съм само жена! Дребна при това.

— Гита, ти можеше да ме нараниш много по-жестоко, отколкото всеки мъж с меч, стрела или боздуган.

Беше доста учуден, че го гледа с израз на пълно изумление. Не беше казал нищо особено шокиращо или многозначително. Слабостта му към нея бе болезнено ясна, беше уверен в това. Пикни например определено го беше разбрал.

— Ти ме обичаш — още докато думите се процеждаха накъсано от устните й, тя потрепери от страх, че може и да греши.

— Разбира се, че те обичам. — Подхвана я, когато тя се хвърли в ръцете му, после се намръщи, като усети подозрителна топла влага там, където лицето й бе притиснато до гърдите му. — Мили Боже, Гита, не плачи!

— Не плача — излъга тя и се опита да го прегърне с цялото си тяло. — Значи най-накрая успях да докосна сърцето ти. Чувствах се толкова отчаяна, защото ми се струваше, че никога няма да успея, а и не знаех вече как да постъпя.

— Вероятно си знаела. — Внезапно разбра, че тя е изпитвала същата неувереност в неговите чувства, както и той в нейните. Обгърна я още по-здраво в ръцете си.

— А ти щеше ли да знаеш какво чувствам, ако не бях ти казала?

— Не. Имах нужда от думите. Знаеш кои имам предвид — промълви той — онези, които захвърли в лицето ми в големия салон.

— О? Че си най-глупавият мъж в Англия ли? — Усмихна се и плъзна ръце по врата му. — Обичам те, Тейър Бек Сейтън! Обичам те, господарю мой, съпруже мой, живот мой… — Реши, че сигурно ще повтаря тези думи доста честичко, щом караха красивите му очи да потъмняват и да добиват израз, който разпалваше самата нея по-силно от всякакъв огън.