Читать «Красавицата и звярът» онлайн - страница 16

— Гита, детето ми, защо не покажеш градините на сър Тейър? — Джон Рауйе погледна Тейър и си помисли, че е твърде мрачен за дъщеря му, но се надяваше, след като останат малко време насаме, нещата да се оправят. — Жена ми настояваше за тях. Единствената им задача е да радват окото. Отначало мислех, че това е глупаво, но постепенно много ги обикнах.

Усетил намеренията му, Тейър измърмори:

— Може би е по-добре да го направим през деня.

— Няма защо да чакате. Градините са добре осветени и от факлите, и от лунната светлина.

Въпреки опиянението от виното, Гита бързо схвана намеренията на баща си. Точно се канеше да му отговори, че не чувства никаква необходимост да опознае навъсения младоженец, когато видя, че Тейър отправя към Роджър умолителен поглед. Роджър въздъхна, но стана. Докато Тейър й помагаше да стане, Гита кимна на Маргарет. Ако Тейър държеше да има компания, тя също искаше това. Маргарет се надигна с нескрита неохота.

— Мислех, че ще отидете само двамата — промърмори Джон и се намръщи.

— Но, татко — каза Гита, — моят годеник иска да си вземе шафер, затова реших, че е най-добре да направя същото.

Тейър усети, че се изчервява, сграбчи годеницата си за ръка и я поведе навън. Отбеляза малко рязко, че носи чашата си, както и запаси от вино, за да я напълни. Бегъл поглед през рамо му показа, че Роджър и Маргарет ги следват. Това му помогна да си възвърне част от загубеното спокойствие.

Когато излязоха навън, разбра какво имаше предвид бащата на Гита. Храстите, дърветата и цветята бяха подредени така, че човек можеше да се разхожда сред тяхната красота в мир и уединение. Отначало всичко това сигурно е изглеждало като чудовищно разхищение на земя. Въпреки че беше виждал такива градини в няколко европейски имения, знаеше, че в Англия това все още е новост. Тук градините бяха или диви поляни, или полезни зеленчукови лехи. Джон беше прав, като ги смяташе за чудесно място за романтични размисли.

Тейър направи гримаса, когато му дойде наум думата романтика. Момичето наистина заслужаваше малко ухажване. Не можеше да отрече това. Тя не беше виновна за положението, нито за своята красота, която го изваждаше от равновесие. За съжаление не владееше изкуството да ухажва. Като гледаше как тя върви пред него и умълчания до себе си Роджър, потърси в съзнанието си нещо, каквото и да било, което да й каже.

Пренебрегвайки неодобрителното мърморене на Маргарет, Гита напълни отново чашите на двете. След това подаде виното на Роджър. Яростта се надигаше в нея, колкото и да се опитваше да я потисне. Щом настъпи утрото, ще се омъжи за човека, който се тътреше след нея. На това място, събуждащо романтични чувства, той вървеше на почетно разстояние от нея, навъсено втренчил поглед в гърба й. Изведнъж й се прииска да заговори прямо, напълно честно. Имаше нужда да установи точно защо той така ненавижда самата мисъл да се ожени за нея. Спря рязко и се обърна, за да застане лице срещу лице с него.