Читать «Красавицата и звярът» онлайн - страница 15

— Джон и Фулк не са ли пристигнали още? — попита Байард.

— Не — отговори баща му. — Изпратиха съобщение, с което обясняват закъснението си. Можем само да се надяваме да пристигнат навреме, за да присъстват на бракосъчетанието.

— Сигурен съм, че ще успеят. — Байард намигна на Гита. — Отново смяна на младоженците, както виждам.

— Така изглежда. Робърт малко е поизбързал, като се е обявил за наследник. Вестта за кончината на сър Тейър е преувеличена.

Байард се изкиска и Тейър погледна деликатната си булка. Сигурен беше, че долови сарказъм в думите й. Но тя изглеждаше толкова сладка, че трудно можеше да се упрекне в остър език. Пълната невинност в погледа й обаче го направи определено подозрителен. Без да даде израз на почудата си, реши да обмисли въпроса по-късно.

Остави разговора да се води около него, като слушаше само с половин ухо. Отново се замисли за положението, в което се озова, и се опита да обмисли какво му предстои. Затова му беше необходимо известно време, за да схване отговора на Гита при споменаването на утрешната женитба.

— Ще видим — измърмори тя. — Може утре да се събудим и да открием, че младоженецът си е плюл на петите.

Тейър се обърна към нея и я изгледа твърдо:

— Ще бъда тук. Не късам връзки по този начин.

— Извинете! — Тя постави ръката си на сърцето с подчертано драматичен жест. — Романтиката се носи във въздуха днес.

Роджър се задави с питието си. Маргарет го тупна по гърба, хихикайки. Тейър обаче не се развесели. Погледна чашата с вино в ръката на Гита. Блесналите й очи и силната руменина по бузите показваха, че е пийнала доста. Протегна ръка да вземе чашата й, но установи, че освен саркастична, младоженката е и упорита.

Гита стисна здраво чашата си, когато Тейър се опита да й я отнеме. Погледна първо към него, след това към чашата. Вътрешният й глас казваше, че наистина е пила повече от достатъчно, но друг глас викаше за още. Нямаше намерение да се отказва от виното. От него се чувстваше добре, то успокояваше напрежението от обидното отношение на младоженеца.

Като видя как Гита погледна ръката на Тейър, Маргарет бързо подаде на Роджър един бонбон.

— Щом си отвори устата, напъхайте й го.

— Но защо? — Роджър не беше убеден, че трябва да изпълни странната молба.

— Няма време да обяснявам. Ето. Сега — бързо!

В момента, когато Гита се готвеше да забие зъби в ръката на Тейър, устата й се оказа запушена с бонбон. Опита се да види нежелания сладкиш, който се подаваше наполовина от устата й. Когато чу тихия смях на Маргарет и сърдечния кикот на Роджър, разбра, че братовчедка й е виновна за невъзможността да нанесе някакво поражение на Тейър. Втренчена в него отблизо, тя бавно задъвка бонбона.

Макар че не му беше лесно, Тейър прикри веселието си. Усети, че е най-добре да скрие усмивката, която напираше на устните му. Единственото нещо, което трябваше да иска от съпругата си, беше послушание. Почувства, че трябва да й даде да разбере това още от самото начало, но баща й му отне тази възможност.