Читать «Красавицата и звярът» онлайн - страница 11

Хана Хауъл

— Е, добре, вече не съм в неведение.

— Сега страхуваш ли се?

— Не знам, Маргарет. Може би така е най-добре — въздъхна и поклати глава. — Наистина се чувствам по-добре сега, като знам. Едно нещо само ме плаши.

— И какво е то?

— Че ще започна да мисля прекалено много как ще стане това с Робърт.

ГЛАВА ВТОРА

— В името на Бога! Казах ги, че Рижия дявол е твърде силен рицар, за да остави да го плени някакъв си французин!

Принудена да спре така рязко, че се препъна, Гита изруга тихичко. „Грешката е моя“ — помисли си тя. Ако не се бе втренчила така в Рижия дявол, който беше влязъл в Залата само няколко крачки преди нея, Робърт и Маргарет, щеше да забележи, че кортежът й е спрял. Трепна, когато усети, че Робърт стисна силно ръката й. Погледна ръката с изпъкнали бели кокалчета, поставена върху нейната. Опита се да се освободи от пронизващата хватка на Робърт, накрая го погледна и се намръщи още повече.

Слабото му лице беше останало съвсем без цвят. Светлокафявите му очи бяха широко отворени, даже леко изскочили от орбитите си. По челото му започнаха да се стичат дребни капки пот. Като проследи ужасения му поглед, разбра, че се е втренчил в Рижия дявол. Но тъй като не забелязваше никаква заплаха, учуди се защо е на път да припадне от страх.

Тейър погледна човека, който произнесе думите. Разпозна го и си спомни, че го е виждал няколкократно и се е бил на негова страна веднъж. Решил да открие какво е предизвикало странната му реплика, той пристъпи към него:

— Чули сте, че съм посечен във Франция? — Мъжът кимна. — Къде чухте това?

— Ами… от нашия домакин — братовчед ми Рауйе.

Поглеждайки към домакина, който се беше втренчил в него очевидно в състояние на шок, Тейър попита:

— Кой ви каза за моята смърт?

— Ваш роднина.

— Уйлям?

— Не, сър Робърт и вуйчо му. — Джон посочи Гита и Робърт, които се появиха на вратата.

Тейър се обърна и погледна треперещия си братовчед с малко симпатия.

— Поизбързали сте. Защо?

Надавайки панически вик, Робърт пусна ръката на Гита и се обърна, за да избяга. Но не беше достатъчно бърз. Тейър сграбчи предницата на ярката му ризница. Краката на Робърт увиснаха няколко сантиметра над пода и той започна да издава давещи се звуци. Ръцете му се вкопчиха безполезно в яката десница на Тейър, която го държеше.

Гита забеляза затруднението на Робърт и промърмори:

— Бих казала, че ще му е трудно да отговори, докато го държите така.

Усмихна се леко, когато Рижия дявол погледна към нея.

Тейър отпусна задушаващата си хватка и извика рязко:

— Отговаряй! Защо?

— Вуйчо ми каза — отговори Робърт, задъхвайки се. — Той ми каза, че си бил посечен във Франция.

След като пусна Робърт, който се свлече и тупна неграциозно на пода, Тейър потърка брадичката си замислено.

— Но каква е ползата от такава лъжа? Нито ти, нито Чарлз можете да спечелите нещо от смъртта ми.

С помощта на Гита и на Маргарет Робърт се изправи нестабилно на крака.