Читать «Сделката на Ринеман» онлайн - страница 258
Робърт Лъдлъм
Само веднъж Джиин Камрън изпусна въздишка, която накара Дейвид да се вгледа в нея и да стисне ръката й. Тя прикри своя шок с неестествен смях; Алтмюлер повдигна глава от вестника. В очите му имаше презрение, а зад презрението прозираше неговият гняв.
Лайънс стана от стола и изпъна изтощената си фигура. Прекара три часа и десет минути на масата, обърна се и погледна нагоре, към балкона. Към Сполдинг.
Той кимна.
— Добре — каза Ринеман, прекосявайки към Франц Алтмюлер. — Ще продължим. Скоро ще бъде тъмно, ще приключим всичко рано сутринта. Няма повече закъснение! Щолц!
Щолц отиде до масата и започна да прибира листовете в куфарчето.
Дейвид хвана ръката на Джиин и я поведе към Ринеман и Алтмюлер. Нацистът проговори:
— Плановете съдържат повече от четиристотин и шейсет страници с казуални данни и прогресивни уравнения. Никой човек не може да запомни такава информация; липсата на една част прави проектите ненужни. Веднага щом се свържете с шифровчика и предадете кодовете, мисис Камрън и физикът са свободни да напуснат.
— Съжалявам — каза Сполдинг. — Моята уговорка бе да изпратя кодовете, когато двамата бъдат върнати в посолството. Това е начинът, по който трябва да стане.
—
— Не, не мисля — вметна Дейвид — Но не съм сигурен доколко можете да контролирате положението извън вратите на Habichtsnest. Така съм сигурен, че ще направите по-големи усилия.
42
Минаха един час и трийсет и една минути преди телефонът да позвъни. Точно в девет и петнайсет. Слънцето се беше скрило зад хълмовете на Луджан, светлината покрай далечните речни брегове блещукаше в настъпващата тъмнина.
Ринеман взе слушалката, изслуша и кимна към Дейвид.
Дейвид стана от стола и прекоси до финансиста, като взе телефона. Ринеман натисна копчето на стената. Говорителите бяха задействани.
— Тук сме, Дейвид — думите на Джиин бяха усилени на терасата.
— Отлично — отговори Дейвид. — Тогава няма проблеми?
— В действителност няма. След пътуване около пет мили помислих, че доктор Лайънс ще повръща. Те караха толкова бързо…
Ашър…
Джиин бе свършила работата!
— Добре ли е той сега?
— Почива си. Ще мине малко време, докато дойде на себе си…
Джиин бе дала на Ашър Фелд точното време.
— Добре…
—
Дейвид погледна към нациста. Имаше вид, че не бърза и това не бе никак разбираемо.
— Джиин?
— Да.
— В радиостаята ли си?
— Да.
— Нека да говоря с този младеж Балард.
— Ето го и него.
Гласът на Балард бе безличен, експедитивен.
— Полковник Сполдинг?
— Балард, освободихте ли всички шифрови канали?
