Читать «Сделката на Ринеман» онлайн
Робърт Лъдлъм
Annotation
Дейвид Сполдинг е човекът в Лисабон. Експертът. Професионалистът. Основният съюзнически агент през Втората световна война, един от най-търсените от Гестапо хора.
Сделката — строго секретни нацистки научни разработки.
Мястото — Аржентина.
Посредникът — Ерих Ринеман, немски евреин, който изчаква края на войната в Буенос Айрес, където е прибрал на сигурно своите милиони.
Част от сделката обаче не е известна на Сполдинг и тук е ИНТРИГАТА — най-ужасяващият заговор в историята на Втората световна война.
„Главозамайваща смесица от страх, романтика, колоритен диалог и сложен сюжет, който се натрупва до едно кърваво кресчендо!“
Робърт Лъдлъм
Въведение
Пролог
Едно
Две
Част 1
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
ЧАСТ 2
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
info
notes
1
2
3
4
5
Робърт Лъдлъм
Сделката на Ринеман
Въведение
— Дейвид?
Момичето влезе в стаята и застана тихо, наблюдавайки високия офицер, който гледаше през прозореца на хотела. Валеше мартенски дъжд. Поради вятъра и студа, дъждът се носеше на талази като мъгла над вашингтонския хоризонт.
Сполдинг се обърна. Усещаше нейното присъствие, но не беше чул гласа й.
— Извинявай, каза ли нещо? — попита той, като в същия момент видя дъждобрана, който тя държеше в ръце. Друго, което видя, но в очите й, беше загриженост и… страх, които се опитваше да скрие.
— Свърши се — каза тя тихо.
— Свърши се — отвърна той. — Или по-точно ще се свърши след час.
— Всички ли ще бъдат там? — попита тя, докато се приближаваше към него, вдигнала дъждобрана пред себе си като щит.
— Да. Те нямат никакъв друг избор… Аз самият също нямам избор.
Лявото му рамо беше бинтовано под куртката, а ръката му висеше в широка черна превръзка, препасана през врата.
— Ще ми помогнеш ли да облека това? Дъждът няма да спре.
Джиин Камрън разгърна палтото без желание и го задържа отворено. Изведнъж спря и впери поглед в яката на униформената му риза. След това отмести очи върху пагоните на униформата му.
Всички отличителни знаци бяха свалени.
Единственото, което напомняше за тях, бяха само по-тъмните места върху плата — там, където някога е имало емблеми.
Нямаше отличителни знаци за ранг — от месинг или сребро. Дори липсваха отличителните златни инициали на страната, на която служи.
Или, по-точно, беше служил.
Той видя, че тя забеляза.
— Така започнах — поясни тихо, — без име, без ранг и история. Бях само един номер, следван от една буква. Искам да запомнят това.
Момичето застана тихо и стисна, здраво палтото.
— Ще те убият, Дейвид — прошепна едва доловимо тя.
— Точно това няма да направят — каза той спокойно. — Няма да има убийства, злополуки, няма да има внезапни заповеди за моето отлитане за Бирма или Дар ес Салам. Всичко това вече е невъзможно… Те не знаят какво съм направил.
Той се усмихна нежно и докосна лицето й. Прекрасното й лице. Тя въздъхна тежко и се опита да се контролира, но не й се удаваше. Наметна дъждобрана внимателно върху лявото му рамо. В момента, когато той обличаше десния си ръкав, тя притисна леко лицето си към гърба му.
