Читать «Сделката на Ринеман» онлайн - страница 247

— Ти си бил! Ти си бил! — Повтаряше обвинението непрекъснато, сякаш се надяваше именно това повторение да предизвика отхвърлянето му.

— Аз бях — каза Дейвид, като умишлено подчертаваше думите.

— Мъртъв си! Мъртъв си!

Дейвид проговори тихо и бавно. Отмерено.

— Ако ме убиете, шифър до Вашингтон няма да има, нито пък радио — и радарно затъмнение. На екраните ще се забележи онзи траулер и в секундата, в която се появи подводница в близост до него, ще бъдат взривени наместо.

Ринеман замълча. Сполдинг долавяше ускореното дишане на немския евреин, но нищо не каза. Остави го да помисли върху нещата, за които бе загатнал. Най-накрая Ринеман проговори. Със същата точност.

— Значи, имаш какво да ми съобщиш? Иначе нямаше да се обадиш.

— Точно така — съгласи се Дейвид. — Имам какво да кажа. Предполагам, че ще вземеш комисионна. Не мога да повярвам, че би могъл да уредиш тази сделка без нищо.

Ринеман направи пауза още веднъж. Отговори внимателно, като тежкото му дишане се чуваше по телефона.

— Не… Това е сделка. Всички услуги трябва да се плащат.

— Но плащането идва по-късно, нали? — Дейвид се стремеше да говори спокойно, безпристрастно. — Ти не бързаш за никъде, всички са там, където искаш да бъдат… Няма да има радиосъобщения от Швейцария, че сметките са оправени. Единственото съобщение, което очакваш, е от една подводница, която ще ти съобщи, че диамантите от мините „Коенинг“ са прехвърлени от траулера. Само тогава ще мога да излетя оттук с плановете. Това ще бъде сигналът — Сполдинг се изсмя с къс, студен смях. — Много професионално, Ринеман. Поздравявам те.

Гласът на финансиста долетя до него много тих и предпазлив.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Много професионално… Аз съм единственият човек, който може да ти помогне да получиш съобщение от подводницата. И никой друг. Притежавам шифрите, които могат да изключат светлините, да накарат радарните екрани да загаснат… Но очаквам да ми се плати.

— Ясно… — Ринеман се поколеба.

— Доста самонадеяно изискване. Шефовете ти искат да получат плановете на жироскопите. Ако застрашиш по някакъв начин доставянето им, наказанието ти със сигурност ще бъде екзекуция. Разбира се, не официално афиширана, но резултатът ще бъде същият. Сигурно знаеш това.

Дейвид започна да се смее отново; смехът му и този път беше кратък, но добродушен.

— Много далеч си от нещата. Много далеч. Може да има екзекуции, но не и моята. До снощи знаех само половината от цялата история. Сега знам цялата… Не, не и моята екзекуция. От друга страна, ти действително имаш проблем. Знам това, все пак четирите години, прекарани в Лисабон, са ме научили на някои неща.

— И какъв ми е проблемът?

— Ако стоката от „Коенинг“, намираща се в Очо Кале, не бъде доставена, то Алтмюлер ще изпрати цял батальон тайни агенти в Буенос Айрес. Няма да можеш да се отървеш.

Отново тишина. А именно в тази тишина беше потвърждението, че Дейвид е прав.