Читать «Сделката на Ринеман» онлайн - страница 246

Зад арката имаше кът, а в центъра под продълговатите прозорци, гледащи към полята, беше поставено легло.

Сполдинг разкопча панталона си и бавно го събу.

Той падна с цялата си тежест върху твърдия матрак и веднага заспа.

40

Струваше му се, че само преди минути е прекрачил малката арка на облетия от слънце кът.

Почувства търсещи пръсти около раната си, трепна от студено-топлата течност, която сложиха на кръста му, и от отлепването на лейкопласта.

Отвори очи и видя фигурата на някакъв мъж, надвесена над леглото му. До него стоеше Лайънс. На края на твърдия матрак се виждаше неизменната лекарска чанта. Мъжът, надвесен над него, явно бе лекар. Той проговори на невероятно чист английски език.

— Спали сте почти осем часа. Това е най-доброто лекарство, което човек би могъл да ви предпише… Ще зашия на три места, това трябва да свърши работа. Ще има известно неудобство, но с лентата ще бъдете доста подвижен.

— Колко е часът? — попита Дейвид.

Лайънс погледна часовника си. Той прошепна, но думите бяха съвсем ясни:

— Два… часа.

— Благодаря, че дойдохте тук — каза Сполдинг, обръщайки се настрани, за да позволи на доктора да върши работата си.

— Изчакайте, докато се върна обратно в кабинета си в Палермо. — Докторът се изсмя тихо, язвително. — Сигурен съм, че съм вписан в някой от техните списъци. — Направи първия шев, като окуражаваше Дейвид с усмивка. — Оставих съобщение, че съм на раждане в отдалечена ферма… Готово. — Той върза конеца и прокара ръка по кожата. — Още два шева и ще бъдем готови.

— Смятате ли, че ще ви задават въпроси?

— Не. Не смятам. Хунтата често затваря очи. Няма изобилие от лекари тук… Доста забавно е, че разпитващите неизменно търсят безплатни медицински съвети. Смятам, че отговаря на манталитета им.

— А аз мисля, че вие просто покривате нещата. Смятам, че е опасно.

Лекарят изведнъж прекъсна работата си и погледна Дейвид.

— Джиин Камрън е много специален човек. Ако започнат да пишат история на Буенос Айрес по време на войната, то нейното име ще бъде поставено на видно място.

Продължи работата си отново, без да дава допълнителни обяснения. Дейвид имаше чувството, че докторът не желае да говори повече. Явно бързаше.

Двайсет минути по-късно Сполдинг стана на крака, за да изпрати лекаря до вратата на кирпичената къщичка. Той стисна ръка на медика.

— Съжалявам, но не мога да ви платя — каза той.

— Вече сте го сторили, полковник. Аз съм евреин.

Сполдинг не пускаше ръката на доктора. Вместо това той я стисна още по-здраво, но не за поздрав.

— Моля, обяснете ми.

— Няма какво да обяснявам. Сред цялата еврейска общност се говори много за американския офицер, който се противопоставя на онази свиня… Ринеман свинята.

— Това ли е всичко?

— Достатъчно е — каза докторът, като изтегли ръката си от тази на Сполдинг и излезе навън Дейвид затвори вратата.

Ринеман свинята. Време беше да се справи с Ринеман.

Гърлен глас започна да крещи в телефонната слушалка. Дейвид си представяше изпъкналите синьо-черни вени по повърхността на подпухналото, загоряло от слънцето лице. Сякаш виждаше пред себе си малките, изпъкнали от ярост очички.