Читать «Сделката на Ринеман» онлайн - страница 2
Робърт Лъдлъм
— Няма да се страхувам. Обещавам ти — каза тя и той усети леко трепване в гласа й.
Излезе през стъкления вход на хотел „Шорам“ и кимна за поздрав към портиера. Нямаше желание да взема такси. Искаше да се поразходи, да остави отслабващите пламъци на гнева си да угаснат напълно. Нуждаеше се от дълга разходка.
Това щеше да бъде последният път, когато облича тази униформа.
Униформата без отличителни знаци.
Щеше да мине през двойните врати на Министерството на войната, да даде имената си на дежурните военни полицаи.
Дейвид Сполдинг.
Само това щеше да съобщи. Ще бъде достатъчно. Никой няма да го спре или да се намеси.
Щяха да бъдат оставени заповеди от безименни командири, известни само в базата. Чрез тях се осигуряваше безпрепятственото му придвижване по сивите коридори до необозначена стая.
Тези заповеди щяха да бъдат предадени на пропуска, защото съществуваше една друга заповед. Заповед, която никой не може да проследи, никой не разбира…
Така твърдяха те. Възмутени.
Никой не беше толкова възмутен, колкото самият той.
Същите тези безименни и незнайни командири знаеха всичко това.
Хората, чиито имена само преди няколко месеца не му говореха нищо, щяха да бъдат в същата тази необозначена стая. Имената, които сега символизираха една бездна от измами, които го отвращаваха. Той действително помисли, че е изгубил съзнанието си.
Хауърд Оливър.
Джонатан Крафт.
Уолтър Кендал.
Имената сами по себе си звучаха безвредно.
Те можеха да принадлежат на хиляди хора. А имаше нещо толкова… американско в тях.
И въпреки всичко тези имена, мъжете с тези имена го бяха довели до ръба на лудостта.
Те щяха да бъдат там, в необозначената стая и той щеше да им напомни за онези, другите, които отсъстват.
Ерих Ринеман — Буенос Айрес.
Алан Суонсън — Вашингтон.
Франц Алтмюлер — Берлин.
Щеше да им напомни за едни други символи. За други заплахи…
За бездната от измами, в която бе вкаран от… врагове.
Как, за Бога, се беше
Как
Беше се случило. Той бе записал фактите такива, каквито ги знаеше.
Записа ги и постави… документите в архив, в депозитна каса на една банка в Колорадо.
Те не можеха да бъдат проследени. Заключени в земята за хилядолетие… защото така беше най-добре.
Освен ако мъжете от необозначената стая не го принудят да направи обратното.
Ако направеха така… ако го принудеха… разсъдъкът на милиони ще бъде поставен на изпитание. Отвращението няма да може да бъде ограничено в националните граници на една страна или да бъде извинено с голямата кауза.
Водачите ще станат парии.
Така, както той бе парий в този момент.
Един номер, следван от буква.
Той приближи стълбите на Министерството на войната. Потъмнелите каменни колони не излъчваха вече сила в неговите очи. Единственото нещо, което се набиваше в очи, бяха бледокафявите петна.
Те нямаха никакво значение.
Премина през двойните врати и отиде до пропуска, където седяха един подполковник на средна възраст и двама сержанти.
— Сполдинг, Дейвид — съобщи тихо той.
— Моля, дайте си картата за самоличност… — Подполковникът отправи поглед най-напред към раменете на дъждобрана, след което отмести поглед към яката — Сполдинг…
