Читать «Сделката на Ринеман» онлайн - страница 5

— Признавам си, че съм я слушал. В интерес на истината цялото ни семейство я слуша, откакто се върнахме — уточни полковникът.

— Няма да повярваш, ако ти кажа кой пише повечето сценарии.

— Какво искаш да кажеш? — попита полковникът.

— Един поет, лауреат на „Пулицър“. Разбира се, използва друго име — уточни Райан.

— Странно.

— Не е. Борба за оцеляване. Ние плащаме, докато от поезия не може да се живее.

— Затова ли и той е тук? — полковникът кимна към високия мъж с тъмна коса, който вече беше оставил вестника, но все още стоеше в ъгъла на студиото, настрани от другите актьори, облегнат на бялата стена.

— И мен ме озадачава. Искам да кажа, че не знаех кой е или, по-точно, знаех кой е, но не знаех нищо за него, докато ти не ми се обади. — Райан подаде на полковника жълтия плик. — Ето тук е списъкът на представленията и всички агенции, в които е работил. Обадих се тук — там. Казах, че смятаме да му дадем водеща роля. „Хамърт“ го използват много…

— Кой?

— Те имат около петнайсет програми — дневни и вечерни сериали. Казват, че може да се разчита на него. Не създава проблеми с парите. Използват го изключително за диалекти. Също така и в случаите, в които им трябва перфектно владеене на език.

— Немски и испански — добави полковникът.

— Точно така…

— Само че не испански, а португалски — уточни полковникът.

— Кой може да направи тази разлика? Знаеш ли кои са родителите му? — попита Райан, като очакваше да чуе утвърдителен отговор.

— Ричард и Марго Сполдинг. Концертни пианисти, много известни в Англия и на Континента. Понастоящем почти са се оттеглили в Коста дел Сантяго, Португалия.

— Все пак, те са американци, нали? — рече Райан.

— Точно така. Нарочно са се върнали тук за раждането на сина си. Изпращали са го в американските училища в колониите, където и да са били по света. Изпратили го обратно в Америка за последните две години преди завършване на колеж.

— Тогава откъде накъде са в Португалия?

— Кой знае? Първите им успехи са били в Европа и са решили да останат там. Факт, за който ние ще трябва да сме много благодарни, поне така ми се струва. Връщат се тук само за турнета. А те не са толкова чести вече… Знаеш ли, че той е строителен инженер?

— Не, не знаех. Това е интересно.

— Интересно ли? Само това ли ще кажеш?

— Е, през последните шест години не е имало голямо строителство, нали? Искам да кажа, няма особена нужда от инженери… с изключение на секретните служби — Райан се усмихна, но в очите му можеше да се долови тъга. Той повдигна и размаха ръка пред себе си, сочейки групата от мъже и жени в студиото. — Знаеш ли какво има там? Един адвокат, чиито клиенти — когато си намери такива, разбира се, — не могат да му платят. Много ръководители от „Ролс-Ройс“, които са съкратени от трийсет и осма. Бивш щатски сенатор, който се разори от предизборната си кампания, загуби работата си, но загуби и много потенциални работници. Те го смятат за червен. Не се подлъгвай, Ед. Ти си добре. Ще мине още много време, докато се оправим от депресията. Тези хора са щастливци. Те са открили призвания, които са превърнали в професии… Дотогава, докато им се налага.