Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 3

— Тая кръчма ми напомня за Порт Роял, както е описан из текстовете на Running Wild! — обади се Маншон.

Полу-Обувка се загледа разсеяно към бара, където един едър мъж пушеше цигара и бъркаше в носа си.

— Тоя пич може би уринира в бирите преди да ни ги продаде. — предположи Полу-Обувка.

— Може. — съгласи се Мъхеста Брада.

— Как го наричаха?

— Панайот. — отговори тихо Маншон. После се олакъти на масата — Как сме с парите? — попита мрачно. — Ако сведем разноските си до минимум, колко време ще изкараме?

— Какво означава „да сведем разноските си до минимум“? — попита Полу-Обувка.

— Това означава, че ще даваме парите си само за алкохол. — повиши тон Маншон. — И дори по-голямата част от този алкохол ще купуваме от един павилион, където вероятно ще е няколко пъти по-евтин. А по-късно ще го внасяме тайно тук.

— И кой ще се затича да ходи навън! — пак попита Полу-Обувка. — Времето е кофти.

— Възможно е да се редуваме. Един ще пазарува, а другите ще пазят масата. Стоката ще крием отвън в някой контейнер, където никой няма да се сети да бърка. — Маншон изправи глава и зари с очи навътре в подземието.

Имаше телевизор, монтиран встрани от бара. Маншон и Полу-Обувка често гледаха към него и се опитваха да доловят нещо от звука, когато свършваха субтитрите.

— Я кажи — прошепна Полу-Обувка, — ти как вкарваш алкохола си тук, без да те забележи Панайотката! То ако бъда честен и аз още не съм забелязал.

Маншон възвърна настроението си, после направи знак на Полу-Обувка да се приведе към него, а той с периферното си зрение наблюдаваше другите посетители, както и Панайот.

— Както водката си е в бутилки, вкарвам една в маншона си. — започна да обяснява той. — И както съм с бутилката, се запътвам към тоалетната, тъй като е близо до входа. После поставям бутилката на върха на стената, която дели кабинките. Едва ли някой ще гледа нататък. Това го научих от един гениален човек и мой приятел, който дълго е постъпвал така в една кръчма. Накрая на мястото на тази кръчма бил отворен магазин за дрехи втора употреба и всички помислили, че тя е фалирала. Нейният собственик обаче, който е мелез между ескимос и евреин, всъщност бил взел под наем друго, по-скъпо помещение. Трябва да ви запозная с този предприемчив мъж. Въпреки смешните си рижи къдри иначе е свястно момче и един от големите бизнес-играчи в града.

— Идеята не е лоша — заинтригува се Полу-Обувка. — Може да черпи по нещо, като е толкова богат.

— Чувал съм да казват, че той мрази да черпи в собствената си кръчма по суеверни причини, но иначе често кани и познати и непознати да почерпи на някакво друго място, което още не съм успял да открия на картата, но както ме увериха, там се пие на корем.

— Как се казва това място? — заинтересува се още по-силно Полу-Обувка. — Разполагаш ли с някакви координати?