Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 2

В този миг Бог малко се стресна, тъй като някаква ръка се отпусна на рамото му и неприятно усещане за хлад мина по него.

— Не те очаквах тук! — усмихна се новодошлият. Беше Сатаната — Тия кътчета мен ме привличат, но ти имаш ли представа колко болни деца страдат в този момент, докато ти си убиваш времето в тая дупка?

— Боби — обърна се към него Господ, както бе свикнал да му казва, — тук може и да е малко мръсно, а дограмата да е в напреднал стадий на гниене, българската приватизация да е по-прозрачна от тия кирливи прозорци и атмосферата да не е най-издържана, но запомни от мен, че по-добре тук, отколкото да ставам свидетел на лицемерни постъпки или, по-лошо, да слушам снобски разговори, та било и в чисто помещение…

— Това е похвално, приятелю, но защо не назовеш нещата с истинските им имена? — повдигна рамене Сатаната.

Бог бе решил да обясни нашироко какво харесва и какво би искал да промени или да осъди.

— Аз ти обещавам… — запецна Бог. После прочете един надпис на стената, който гласеше „Добрият стрелец се цели в себе си“. Това му припомни да се отдръпне от тая суета и той пак остана извън всичко. Пое към изхода с глуповато изражение. А Сатаната, като се опита да го последва, се подхлъзна и падна зле на пода, тъй като, както установи по-късно, бе настъпил някакво кесе изцапано с лепило. Изправяйки се, така силно изруга, че всички в блока, които още спяха, се събудиха на мига. Дори Буги, който бе задрямал в съседното помещение, леко се сепна в съня си.

Двамата се отправиха към стълбището.

— Ах… — Сатаната се спря помежду етажите и се плесна по челото — Чу ли последния слух за един голям грешник? — попита, но продължи, без да чака отговор — Един млад човек имал толкова грехове, че като отишъл на църква и запалил една свещица, сторило му се, че така и най-малка част от тях няма да му бъде опростена. Сетне запалил десет свещици. Но отново му се сторило, че нещата все още не са добре за него. Сетне взел петдесет свещи от тези големите, от които свещениците осъществяват нелоши печалби. — Сатаната щракна с пръсти. — Нали се сещаш? Но нашият грешник отново не се почувствал удовлетворен. Само в джоба си почувствал отслабване. Тогава размислил, излязъл и се запътил наблизо към един паркинг, където бил автомобилът му. Източил едно тубенце бензин, върнал се и запалил цялата църква. — Сатаната се усмихна леко. — Ето толкова големи били греховете му. — Сатаната се посмя още известно време, а като се огледа, видя, че Господ беше използвал малкото му разсейване, за да влезе в пряката и да я пробяга колкото се може по-бързо, за да остане насаме.

* * *

Едва след обяд слънчевите лъчи успяха да пробият стената от прах и вилнеещ вятър в далечината и докоснаха една конструкция, голяма бетонна плоча с отвор. В страни минаваше стълбище водещо към подземно помещение, намиращо се точно под плочата¹. Слънцето се провря през отвора и на масата отдолу се образува слънчево зайче, около което се бяха изправили бирени бутилки и чаши. На масата бяха Маншон, Полу-Обувка и Мъхеста Брада. Маншон седеше с лице към бара, който бе единственото що-годе осветено място в подземието. Полу-Обувка и Мъхеста Брада седяха един срещу друг и играеха с три монети, които побутваха с пръсти. През музиката долитаха гласове и кашлица, които караха Маншон да криви лице и да изпитва дискомфорт.