Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 5

— Така се оригва Георги Крезов. Младеж, живеещ на Македония 21, за разлика от текста на Къдрава Заря, където се споменава 27, за да се получи рима с „денем“. Син на Хелена Бонъм Картър.

Крезов вървеше с дон Руйчо, а хората от кафенетата, като ги виждаха, тайно си кимаха. Крезов бе отрасъл в среда, където козметичната индустрия се възприемаше като враг, не се наблягаше и на личната хигиена. Хората от кафенетата макар и засегнати от миризмата и ексцентричното облекло на двамата, все пак бяха доволни и зад смръщените им лица се криеше усмивка.

— Докато има толкова безчувствени хора, държавата никога няма да се оправи! — отсече един мъж по адрес на двамата и гаврътна още едно кафе с безалкохолно и паста. Крезов не можеше да бъде достигнат от подобни упреци. Това разбира се не означаваше, че ги оставяше така да преминават покрай него. Просто не отговаряше по начин, по който би било нормално някой да се защити. Може би бяха минали няколко секунди, след като с дона отминаха кафенето, и на главата на мъжа с пастите падна нещо подобно на изпражнение на щъркел. Когато пострадалият опипа с ръка мястото, всичко така се оплеска, че едно момиченце от съседната маса не успя да сдържи сълзите си. Никой от кафенето не успя да предположи, че тайнственият обект е човешка слюнка, но на всички им бе станало нечувано тежко от чувството за близост с някакъв мрачен гений. Дори Маншон едва сдържаше бирата в себе си, преглъщаше и се потеше пред екрана на телевизора и за малко не повърна.

— Егати селянията! — прошепна накрая той.

— За какво точно става въпрос? — Полу-Обувка се престори на разсеян.

Георги Крезов и донът се запътиха към универсалния магазин, от третия етаж откраднаха по една тубичка боя за обувки и на слизане я изстискаха във вратовете на други хора по стълбището, без последните да разберат за шегата.

— Признавам, че прекаляват на моменти — прошепна Полу-Обувка.

— Но какво са им направили другите хора? — чудеше се Маншон.

— Това не е нищо — вметна леко екзалтиран Полу-Обувка. — Има и други като тях, дори много по-радикални. Сещам се за един случай — усмихна се лукаво Полу-Обувка, — където небезизвестният блекаджия Вандо Кьотека, разбрал-неразбрал нещо, взел та свършил някаква глупост в една пивница, където всъщност той не бил желан, доколкото мога да заключа.

— За каква глупост по-точно става дума? — заинтригува се Маншон.

— Никога не ще разберем! — въздъхна Полу-Обувка. — Тъй като дори самият Вандо не си спомня, или не желае да се връща към този миг, така болезнен за него. Но — Полу-Обувка продължи, — когато той осъзнал постъпката си и забелязал също, че стопаните на тази пивница не разполагат с телефон, за да спести грижите им, сам позвънил в полицията и съобщил за себе си. А полицаите пък като дошли, съвсем не върнали жеста и не постъпили много вежливо с този Кьотек.