Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 22

— Защо? Ти ще си вървиш ли?

— Ще отскоча до пощата на центъра — смигна Мъхеста Брада. — Ако се доредя от нарко-зависимите, разните откачалки въртящи на телефоните на доверието и шмекерите, с които е пълен този град, ще звънна за една моя работа. Мисля да се опитам да пробутам на госпожица Успокоена котешкото дневниче. А тук ми се струва, че за един телефонен разговор Панайот ще свали дори дрехите от гърба ми. Които всъщност той вече унищожи, така или иначе… — замисли се Мъхеста Брада, а Полу-Обувка отиде на мястото си, чул-недочул, с безгрижни очи, насочени към всичко наоколо. Китаристът успя да включи китарата си към един радиоприемник, а двамата вокалисти, единият от които с тениска на Спайс Гърлс, стиснаха в ръце по една бутилка, тъй като не успяха да открият нито един микрофон. И така всичко бе готово за този изненадващ концерт. В този момент Маншон прошепна към Полу-Обувка:

— Приятелю, виж по-добре дали поставяме чашата където трябва, че от известно време е празна!

Полу-Обувка огледа сърцевидния отвор на тавана и каза шепнешком:

— Чашата е на мястото си. Но гърлото на бутилката е сухо като барут. — После Полу-Обувка добави: — Изчакай да свърши концертът пък тогава ходи да я пълниш, че сега като че няма много време!

— Само веднъж и аз ще ти кажа нещо мъдро, Обувка. А именно — днешната работа не оставяй за утре — прошепна Маншон, запали цигара и се отправи с нетрезва походка към изхода, а като минаваше покрай бара дори леко смигна на Панайот. Не мина и минута и концертът започна. Вдигна се голям шум още с първите удари, а от алпаката дори се разлетяха искрици. Спящите се събудиха силно изненадани, а останалите почти не отлепяха чаши от устните си, та по-леко да възприемат тази врява. Звуците на китарата се смесиха с тези от радиото, а Панайот като усети този ефект, плю в ръцете си и започна да сменя различните станции по най-безумния начин на който бе способен и така се смееше, че някои от посетителите взеха тези крясъци за вокали. Но в най-неочаквания момент първият вокалист закрещя:

Дупница е щат проблем;

Имам там един голем…

След тия два стиха се включи и вторият вокалист. Полу-Обувка чукна Молекула по рамото и й каза:

— Наистина майсторско сценично поведение! — възкликна в шумотевицата. — Ето тук единият вокалист неволно размени местата на думите и в същия миг се включи неговият другар, така че никой не усети особено силно тази малка грешка. Импровизацията — пое дъх Полу-Обувка — е най-силното оръжие на Блек Металиста, но в тези подли времена, когато дори пойните птички мъчно се справят без плейбеци, един депресиран човек като мен, започва да мисли за всичко като за безвъзвратно отминало — успя Полу-Обувка да каже в ухото на Молекула, когато онази ръка се изправи за трети път към тавана. Може би заради солидното количество алкохол или поради необяснима разсеяност, но когато човекът се обърна към Буги, от устата на последния стърчаха дузина сламки. Той видя също и цигарите си, подаващи се в този миг от джоба на якето му, а със запалката Буги бе окичил ухото си. Мъжът се изправи пред масата на Крезов и Буги и с опит да удържи яда си, каза меко: