Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 20

— Остави Панайот! — махна с ръка Полу-Обувка. — Виж този отпред! Какъв катинар има на гърдите си! А синджира може би го е присвоил от някой заспал вол.

— Да, така е! — прошепна Молекула и изведнъж стана сериозна.

— Ами този с черния потник… — продължи Полу-Обувка.

— Той е бял — поправи го Маншон.

— Както и да е! — кимна Полу-Обувка. — Нещо в него не ви ли е познато? — Другите се спогледаха, а Полу-Обувка продължи: — Същите джапанки като тези по телевизията. Ей сега да можехме да видим подметките им, обзалагам се, че там щях да прочета познатото ни вече лого: „Ако можеш да четеш това, то ти, човече, си Бен Джонсън!“.

Другите кимаха утвърдително, а вълнението им нарастваше като лавина.

— То вече е ясно, че тез двамата са Буги Б и Георги К — подчерта Маншон. — Но кои са тези зад тях четири горки същества?

След минута взиране Мъхеста Брада прошепна:

— Трябва да са членовете на великата Блек Метъл банда Къдрава Заря. — Мъхеста Брада се обърна към Молекула и прошепна: — Нито мастилото ми е отишло на вятъра, нито момчетата са толкова несериозни, както се носеха слухове.

— По-добре да ги посрещнем. — предложи Молекула и двамата се отправиха към безмълвната тълпа на входа.

Полу-Обувка гледа нататък още десет минути, а като се обърна каза към Маншон:

— Напук на целия снимков материал за членовете на Къдрава Заря, който някога съм виждал, те така са се изменили, че и майките им трудно биха ги познали!

— Не забравяй, че животът им минава предимно в Дупница, а това бреме би натежало дори на Атлас, който подпира цялото небе — забеляза Маншон.

— Но… — Полу-Обувка продължи все едно, че е оскърбен от нещо — те изглеждат като най-обикновени… — Полу-Обувка млъкна и отпи от чашата.

— Селяци — продължи мисълта му шепнешком Маншон и също отпи.

Полу-Обувка не се сдържа, изправи се и отиде към насъбралите се, които Молекула чевръсто насочи из тъмните глъбини на помещението. Мъхеста Брада бе останал на бара и гледаше към тях със смесица от удивление и почитание. Изпърво с Полу-Обувка отправиха погледи към барабаниста на Къдрава Заря, който постави три тенджерета и една чиния от алпака в ъгъла, после натръгна слиповете си — единствената дреха, която носеше на себе си. Георги Крезов и Буги се бяха настанили на малката масичка като обръщаха на моменти мрачни погледи един към друг. Буги нямаше желание изглежда да разговаря по неприятни злободневни теми и извърна лице настрани, където една ръка идваща от съседната маса, държеше халба, пълна с различни алкохоли. Полу-Обувка забеляза как Буги събра няколко сламки от пода, направи от тях дълга тръбичка, която внимателно вмъкна в отстоящата чаша. След миг всичко, което се намираше в чашата, изчезна, а Буги се обърна към телевизора, облиза брадата си и пое дълбок дъх, за да потуши огъня, който навярно се бе разразил в него. Мъхеста Брада също бе проследил тези действия, а също и ръката, която сега се издигна, поради неочакваното олекване на чашата. Мъжът, който не разбираше как точно е пострадал и дали въобще нещо се бе случило, огледа Буги и Крезов, после цялото заведение, но като не откри нищо нередно, свали ръката си и отиде при Панайот за нов коктейл. Крезов пък се изправи и отиде в ъгъла, превърнат в малка сцена, откъдето се опита да изтегли една кофа за боклук, а момчето по слиповете задърпа кофата от другата страна. После двамата оставиха кофата и взеха да жестикулират един срещу друг, все едно че се караха, а Мъхеста Брада се обърна към Полу-Обувка и каза: