Читать «Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница» онлайн - страница 23

— Бива шеги, момчета, но вие прекалихте още със самото си появяване! Какво си мислите, че правите? — повдигна рамене той и не чака дълго, защото Буги без да отмества очи от екрана на телевизора отговори може би твърде спокойно:

— Каквото си искаме.

Мъжът постоя още малко до масата, почеса се по врата и скочи към Буги, захващайки здраво веригата му. Буги бързо започна да се задушава и изглежда, че тук щеше да бъде лобното му място, но веригата се скъса и в ръката на нападателя остана споменатият катинар. Той се огледа и като не се сети какво друго да прави с него, замахна силно и го запрати в главата на Крезов. Крезов, който нямаше никакво желание да се намесва в спора, изпърво може би не разбра какво се бе случило, а само погледна с безизразна физиономия. В следващия момент джапанките завихриха пространството и събориха мъжа на пода, където започнаха да го настъпват. Панайот, като видя безредиците, плю отново в дланите си и побърза да се намеси. Първата песен на Къдрава Заря бе към края си и вокалистите повече пиеха от бутилките, отколкото да викаха в тях, а китаристът заплете крак в една скъсана струна и така залитна, че щеше да полети към останалите. Събори с грифа си кашоните, от които потече алкохол като поток, а когато се огледа, видя този път крака си заклещен в едно тенджере. Барабанистът, като усети дефицита, опита да го компенсира с ритане в боклукчийската кофа, която не издържа дълго и се обърна. За голяма изненада от нея се пръснаха всевъзможни боклуци, които се разпиляха по целия под. И точно преди да хване двамата побойници, Панайот настъпи една консервна кутия, политна цял метър нагоре и падна на масата на Молекула и Полу-Обувка. А Маншон, както гласеше бутилката, като видя страшното лице на Панайот в този момент, взе че я изпусна през отвора и тя се разля върху него. Маншон много се притесни, защото Панайот също го бе видял. Маншон върна спомените си, сети се къде бе открил Мъхеста Брада и издиша тежко. А фасът, който бе в устните му, влетя в отвора и подпали елечето на Панайот, което и без това бе олято с газдер. Може би тук бе точката на пречупване, защото в този момент по страшното лице на Панайот, през пламъците на елечето и всичкия дим, се бе появила усмивка. Маншон гледа известно време тази усмивка, но тя беше много по-страшна от всичко, което бе чул за Дупница. Беше нещо отвратително. Сърцето му заби, той прати бурята по дяволите и търти да бяга през ливадите. А отворът на подземието запуши като комин, тъй като вътре много неща се бяха подпалили и всеки гледаше да спаси себе си и най-ценните си вещи. Пръв през изхода се появи Буги, който носеше кашонче с водка, едно от малкото, които се бяха запазили. След него излезе Крезов, по чието лице бяха полепнали сажди и сега то по нищо не отстъпваше на потника му. В мрака се виждаха само светлите му гащета, а той самият носеше кофата, с ясна мисъл още тази нощ да я предаде на вторични суровини, че последните събития го бяха загрижили за нейната безопасност. След него се появи цяла тълпа хора, а накрая концертът свърши и Къдрава Заря напусна също.