Читать «Адвокат на улицата» онлайн - страница 177

— Планираш ли както трябва, можеш да събереш по двеста хиляди на година — каза ми Мордекай.

— И какво ще ги правим?

— Ще си наемем две-три секретарки, още толкова сътрудници, може би и някой адвокат.

София вече си бе тръгнала. Седяхме в приемната, навън притъмняваше и Мордекай се унесе в мечти. Копнееше за старите времена, когато в кантората гъмжало от адвокати — цели седем на брой. Царял истински хаос, но малката фирма на хората от улицата била могъща сила. Подпомагала хиляди бездомници. Политици и бюрократи се вслушвали в нейния глас. А гласът бил мощен и го чували надалече.

— От пет години насам вървим все надолу — каза той. — А от това страдат хората. Сега имаме златния шанс да поемем по нов път.

И честта се падаше на мен. Аз бях младата кръв, новият талант, който трябваше да възроди правната консултация и да я издигне към висините. Щях да озаря мрачната сграда с лицата на десетки нови доброволци. Щях да създам система за събиране на средства, тъй че да водим борбата на равна нога с всички останали. Щяхме да се разраснем, дори да свалим дъските от прозорците на горния етаж и да го напълним с талантливи адвокати.

Докато съществувахме, имаше кой да се бори за правата на бездомните. И гласовете им щяха да звучат чрез нашия глас.

39

Рано сутринта в понеделник седях зад бюрото и бодро си вършех работата на адвокат — социален работник, когато на прага внезапно изникна „Дрейк и Суини“ в лицето на Артър Джейкъбс. Поздравих го любезно, но сдържано и той седна на един от кафявите столове. Не пожела да пие кафе. Просто искал да поприказваме.

Артър не криеше тревогата си. Слушах го като хипнотизирай.

Последните няколко седмици били най-трудните през цялата му професионална кариера — през всичките й петдесет и шест години. Споразумението не му донесло покой. След незначителното премеждие фирмата пак се носела с пълна пара напред, но Артър нощем не можел да мигне. Един от неговите съдружници бил извършил ужасна постъпка и в резултат загинали невинни хора. Каквото и обезщетение да бъдело изплатено, смъртта на Лонта и нейните четири деца щяла завинаги да виси над „Дрейк и Суини“. И Артър не вярвал някога да му олекне.

От изненада бях загубил дар-слово, затова само слушах. Щеше ми се да го чуе и Мордекай.

Артър страдаше и скоро ми дожаля за него. Беше на осемдесет години, от доста време мислел за пенсия, но сега не знаел как да постъпи. До гуша му идвало от печалбарство.

— Не ми остава много време — призна той.

Откровено казано, подозирах, че Артър ще носи цветя на погребението ми.

Правната консултация го заинтересува неимоверно и аз му разказах как бях попаднал тук. Запита колко време работя в кантората. Колко колеги имам? Откъде получаваме средства? С какво точно се занимаваме?

Щом веднъж бе открехнал вратичката, аз побързах да се вмъкна през нея. Тъй като през идните девет месеца не можех да се занимавам с право, колегите от консултацията ми възложиха да разработя нова програма за юридическа помощ с участието на доброволци от големите столични фирми. А най-голямата фирма бе неговата, тъй че смятах да започна от нея. Доброволците щяха да работят само по няколко часа седмично под мое ръководство и можехме да помогнем на хиляди бездомници.