Читать «Адвокат на улицата» онлайн - страница 175

Вече си получиха папката. Той няма полицейско досие. Бог ми е свидетел, че системата се задъхва от убийци и наркотрафиканти; делото срещу него ще е чист майтап. Няма да попадне в затвора. А жалбата… нека си върви по реда. Аз пък ще подам жалба срещу Брейдън Чанс и може би още няколко адвокати, замесени в кашата, тъй че накрая ще се получи доброто старо състезание по обливане с помия. — Мордекай посочи Артър с пръст и добави: — Кажете ли нещо пред вестниците, ние ще кажем два пъти повече.

Речта на Мордекай ги връхлетя изневиделица и всички бяха напълно зашеметени.

— Свършихте ли? — запита Де Орио.

— Да, струва ми се.

— Добре. Предложението е четири милиона.

— Щом дават четири милиона, значи и пет няма да им натежат. — Мордекай отново посочи екипа на „Дрейк и Суини“. — За миналата година тези ответници имат брутен хонорар седемстотин милиона долара. — Той помълча, докато ехото на огромната сума кънтеше из залата. — Седемстотин милиона долара само за миналата година. — Пръстът му се премести към „Ривър Оукс“. — А тези ответници притежават недвижими имоти за триста и петдесет милиона.

Само ми дайте дванайсет съдебни заседатели.

Когато Мордекай млъкна за миг, Де Орио отново запита:

— Свършихте ли?

— Не, сър — рече Мордекай и изведнъж се огледа съвсем спокойно. — Ще приемем два милиона сега. Милион за нашия хонорар и милион за наследниците. Остатъкът от три милиона може да бъде разсрочен за идните десет години — по триста хиляди на година с разумна лихва. Вярвам, че ответниците все някак ще отделят по триста хиляди долара на година. Може би ще им се наложи да завишат таксите и хонорарите, но те много добре знаят как става това.

* * *

Предложението за обезщетение с разсрочка звучеше смислено. Поради деликатното положение на наследниците, както и поради факта, че мнозина от тях все още бяха неизвестни, съдът щеше грижливо да пази парите.

Последният удар на Мордекай бе просто гениален. В групата на „Дрейк и Суини“ настана видимо облекчение. Давахме им възможност да се оттеглят с чест.

Джак Болинг се приведе към тях. Адвокатите на Гантри гледаха и слушаха, но личеше, че скучаят почти колкото своя клиент.

— Можем да го приемем — обяви Артър. — Но държим на искането си относно мистър Брок. Едногодишно лишаване от права, иначе споразумението пропада.

Изведнъж отново намразих Артър. Аз бях последният им коз и за да запазят поне малко достойнство, искаха да се пролее кръв.

Но бедният Артър не говореше от позиция на силата. Беше отчаян и му личеше.

— Какво значение има?! — кресна му Мордекай. — Той прие унижението да се лиши от права. За какво са ви още шест месеца? Това е абсурд!

Двамата от „Ривър Оукс“ не издържаха. Вроденият им страх от съдебните зали бе достигнал нови измерения след три часа сблъсъци с Мордекай. За нищо на света не биха приели две седмици съдебен процес. Отчаяно тръснаха глави и трескаво си зашепнаха нещо.

Дори и на Тилман Гантри му бе дошло до гуша от пазарлъците на Артър. Споразумението вече бе на една ръка разстояние — защо не приключват, по дяволите!