Читать «Адвокат на улицата» онлайн - страница 178

Артър имаше някаква смътна представа за подобни програми. Тъжно призна, че от двайсет години насам не бил работил безплатно. Обикновено с такива неща се занимавали младите сътрудници. Както навярно си спомням.

Но идеята му хареса. Всъщност колкото повече разговаряхме, толкова по-мащабна програма започваше да се оформя. След няколко минути той вече съвсем откровено заяви, че ще задължи и четиристотинте си столични адвокати да отделят по няколко часа седмично в полза на бедните. Това му се струвало напълно в реда на нещата.

— Можеш ли да се справиш с четиристотин адвокати? — запита той.

— Естествено — казах аз, макар че си нямах ни най-малка представа откъде да започна. Но умът ми вече щракаше трескаво. — Само че ще ми трябва помощ.

— Каква помощ?

— Защо „Дрейк и Суини“ да няма свой собствен постоянен координатор по въпросите на благотворителната дейност? Този човек ще работи в тясна връзка с мен по всички правни проблеми на бездомниците. Откровено казано, за да се справим с четиристотин доброволци, ще ни трябва и някой от ваша страна.

Той се замисли. Всичко бе ново и звучеше много приятно. Продължих да го обработвам.

— Знам кой е най-подходящ. Не трябва непременно да бъде адвокат. Един добър правен администратор ще върши същата работа.

— Кой? — запита Артър.

— Познато ли ви е името Хектор Палма?

— Смътно.

— Сега е в чикагския клон, но доскоро работеше в столицата. Беше от екипа на Брейдън Чанс, но го покриха.

Артър присви очи, опитвайки се да си спомни. Нямах представа доколко е запознат с историята, но не вярвах да ме излъже. Пречистването в момента като че му доставяше огромно удоволствие.

— Значи го покриха, така ли? — запита той.

— Да, покриха го. Допреди три седмици живееше в Бетесда, после изведнъж се изнесе посред нощ. Спешно прехвърляне в Чикаго. Знаеше всичко за случая около склада и подозирам, че Чанс е искал да го укрие.

Предпазливо отмервах всяка дума. Не исках да наруша тайното си споразумение с Хектор.

Не се и наложи. Както винаги Артър четеше между редовете.

— От столицата ли е?

— Да, и жена му също. Имат четири деца. Сигурен съм, че с удоволствие ще се върне.

— А дали ще му е интересно да помага на бездомниците? — запита Артър.

— Защо не питате него?

— Точно това ще направя. Чудесна идея.

Ако Артър наистина пожелаеше Хектор Палма да се завърне в столицата, за да оглави новия благотворителен устрем на фирмата, това щеше да стане най-късно след седмица.

Програмата израстваше пред очите ни. От всеки адвокат в „Дрейк и Суини“ щеше да се изисква по един случай седмично. Младите сътрудници щяха да поемат приемните часове под мое ръководство, а щом делата пристигнеха във фирмата, Артър щеше да ги разпределя между другите адвокати. Някои случаи могат да се решат за петнайсет минути, обясних аз на Артър, за други ще трябват по няколко часа, дори и месеци. Лесна работа, отвърна той.