Читать «Пророчески сънища» онлайн - страница 146

Последва кратко мълчание отсреща.

— Копърсмит като в „Копърсмит Майнинг Кампъни“? — попита Фалън Джоунс. Звучеше заинтригуван.

— Да. И също като в „Копърсмит Кънсалтинг“ — поясни Джъдсън.

— Не съм чувал за „Копърсмит Кънсалтинг“.

— Малка фирма сме — отвърна Джъдсън. — Специализирана в парапсихични разследвания. Нещо като „Джоунс и Джоунс“.

— Така ли? Доста такива агенции има на пазара. Повечето са мошеници.

— Ние сме различни — отвърна Джъдсън. — Като вас. И между другото ние също не сме чували за „Джоунс и Джоунс“. Но трябва да поговорим.

— Защо?

— Обаждам се от един малък остров в Карибско море. От една подводна пещера извадихме останките от тялото на мъж, на име Даниел Паркър. Бил е убит преди малко повече от месец. Оставил е съобщение за този, който го открие, къс хартия, на който пише името на фирмата ви.

— Прав сте — каза Фалън Джоунс. — Трябва да поговорим.

46.

— От тази агенция „Джоунс и Джоунс“ изпратили Даниел Паркър да работи под прикритие в друга тайна държавна агенция, свързана с разузнавателната общност — обясни Джъдсън. — Изчезнал без следа преди повече от месец. Джоунс каза, че го проследили до някакъв карибски остров, но не този. И оттам следата се губела.

Ник се взираше в екрана на компютъра си.

— От този момент нататък Паркър е плащал само в брой. Наел лодка, с която да стигне до острова, където очевидно смятал да се срещне със Сполдинг.

— Според Джоунс, Паркър случайно е попаднал на операцията на Сполдинг, докато е работел по друг случай — продължи Джъдсън. — Вместо да докладва на „Джоунс и Джоунс“, изглежда, Паркър е станал изменник. Видял шанс за лесни пари. Джоунс смята, че вероятно Паркър е опитал да изнудва Сполдинг. Но ако случаят е такъв, Паркър изобщо не е бил от неговата класа.

Бяха се събрали на верандата на открития бар в хотела. Гуен се беше изтегнала на шезлонга и си играеше с чадърчето в коктейла си с ром. Наслаждаваше се на красивия залез над острова. Беше същият цвят като коктейла й.

— Сполдинг е планирал да започне работа за тази организация „Нощните сенки“, за която Джоунс ти е разказал, така ли? — попита тя.

— Джоунс твърди, че „Нощните сенки“ са група хора с паранормални таланти, които са разработили някакво лекарство, което засилва вродените паранормални способности на човек — обясни Джъдсън.

Ник повдигна вежди.

— Това е готино.

— Според Джоунс не чак толкова — уточни Джъдсън.

— Очевидно лекарството има тежки странични ефекти, такива, в сравнение с които агресивността, предизвикана от вземането на стероиди, изглежда като обикновена простуда. Също така съществуват сериозни последици при спиране на приема. Пропускането на няколко дози изпраща човек в бързо прогресираща лудост. Обичайният резултат е самоубийство. „Джоунс и Джоунс“ имат антидот, но никой не е пожелал да го вземе. „Нощните сенки“ предпочитат да не оставят следи.

— По дяволите! — изруга Ник. — Защо винаги трябва да има странични ефекти? Явно сега знаем какво е станало с онези двамата, които са те нападнали тук, на острова, преди да влезеш в пещерата.