Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 84

— Достатъчно! Не можем да чакаме повече.

Оставаха няколко влажни петна, но това нямаше никакво значение. Пред хотела ни чакаше катер с гърмящ мотор. Засега всичко вървеше добре. А на брега стоеше колата, с доктор Мутфак на задната седалка, държащ чантата си на колене и мърморещ нещо под нос.

— Това не ми харесва — изръмжа той. — Това е нарушение на лекарския ми етичен кодекс.

— Войната е нарушение на всеки кодекс, етичен или морален, уродство, срещу което всички средства са добри. Направете това, за което ви моля.

— Ще го направя, няма спор, но човек може да прави забележки относно етичната страна на извършваното.

— Правете си забележки колкото искате, но при това пълнете спринцовката.

Паркирахме на странична улица. Октагонът беше зад ъгъла…

— Катализатор — произнесох аз. — И не проливайте нито капка. Само под мишниците, там, където няма да забележат влагата.

Вдигнах двете си ръце и почувствах топлината на течността от контейнера, а след това бързо ги пуснах, държейки мократа тъкан между ребрата и раменната си кост. След това излязох от колата и пъхнах мократа си ръка през прозореца. Иглата се заби в кожата ми — всичко е о’кей. Завивайки зад ъгъла, чух как колата тръгна.

Октагонът се изправи пред мен сякаш планина, небето зад него започна да просветлява. Стигнахме до границата. Отпред се намираше входът, към който ме насочиха. Около него стояха двама сиви хора. И двамата имаха още неизвадени от кобурите гаусовки. Те бяха много самоуверени. Приближих се към тях и единият сложи на китката ми белезници и ме поведе през вратата покрай мълчаливите часови.

Качвайки се по стълбата, се спънах и започнах по-внимателно да гледам в краката си. Инжекцията започна да действа. Не исках да говоря, а конвоите ми според обичайната си практика не искаха това никога.

Блъснаха ме в стая. Там извадиха оръжията си и ги насочиха срещу мен, докато сваляха белезниците.

— Дрехите долу — заповяда един от тях.

Направих усилие, за да не се усмихна. Отстрани стоеше флуороскоп и някакво друго оборудване за проверка. Тези субекти оставаха верни на шаблона, следвайки същата схема, същата рутина, която приложиха, когато ме хванаха първия път. Нима не разбират, че рутината беше капан и изгубена кауза?

Не, не разбираха. Неловко свалих дрехите си и им дадох на воля да поработят по тялото ми.

Естествено, нищо не намериха — просто нямаше какво да търсят. Или по-точно имаше нещо, което се надявах, че няма да намерят. Което и стана.

Проверката вървеше бавно и не можех да дочакам края й. В главата ми започна да се събира мъгла от наркотика, чувствах се като завит в памук. Инжекцията вероятно е стигнала върховия си момент и скоро ще започне да отслабва. Това, което е необходимо да се направи, трябва да бъде направено, докато наркотикът действа максимално ефективно, иначе всички приготовления ще се окажат безполезни.

— Облечи това — заповяда дървеноликият конвой и ми хвърли познатата прозрачна дреха. Наведох се да я вдигна и трябваше да скрия усмивката, която не можех да задържа. Стана!

Те търпеливо чакаха, докато се занимавах със себе си. Внимателно наблюдавах пръстите си, за да се уверя, че ще изпълнят задачата си. Когато около врата ми закачиха нашийника, едва не изпуснах облекчена въздишка.