Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 81

— Защо не мога да се опитам да проникна в зданието? Ще бъда маскиран, говоря клизантски. Знам какво имат и как…

— А те знаят какво и как е при теб. На всеки вход ще имат камери, захранващи компютрите с данни, които знаят ръста ти, телосложението, тежестта, походката, думите ти. Не можеш да маскираш всичко и ти го знаеш. Ще те хванат в мига, когато влезеш там.

— Казваш това, просто защото е истина — изръмжах аз. — Така че, предполагам, ти имаш по-добър план?

— Имам. Говоря клизантски, те съвсем нямат данни за мен и съм опитен полеви агент, единственият на планетата освен теб.

— Не.

— Защо веднага не? — намръщи се тя и следващият шамар вече беше болезнен.

— Аз само се грижа за безопасността ти.

От това тя се разтопи — дори най-умната жена е обично дете, когато му обръщат внимание, и се потърка в мен. Почувствах се подлец, какъвто си и бях.

— Ти все пак ме обичаш, Джим, по твоему — ужасно, но с мен всичко ще бъде наред, ще видиш. Сред втория ешелон на клизантците има малко жени — не разбирам как могат да носят тези уродливи униформи, и ние с момичетата пленихме една от тях. С нейната униформа и удостоверение ще проникна в зданието, ще намеря Край…

— Нали няма да направиш някаква глупост?

— Естествено не.

— Великолепно.

Засвири сигналът на комуникатора и го включих.

— Търсещата група се махна, можете да се връщате.

Бавно заплувахме обратно, ръка за ръка, наслаждавайки се на момента. Доктор Мутфак чакаше да излезем от водата.

— Добре, ще продължим от там, където спряхме. — В усмивката му изобщо нямаше топлина. — Плюшените мечета, трябва да сондираме символиката тук, за да можем да минем към по-късните преживявания.

Той нетърпеливо потропа с крак, докато се прегръщахме с Анжела. След това позволих на доктора да ми сложи наркоза, тъй като не исках Анжела да разбере, че нервнича. Преди да тръгне, тя ми махна с ръка и отиде да се облече, а Мутфак ми вкара в ръката инжекцията. В душата му нямаше никаква романтика.

Сигурно се бяхме придвижили малко напред, защото когато отново се събудих, плюшените мечета вече бяха изчезнали и последният сън, който запомних, имаше някакво отношение към избухващ космически кораб и слънчеви изригвания. Доктор Мутфак опакова инструментите си, а навън в нощното небе се топеше последният отблясък на дневната светлина.

— Много добре — каза той. — Добре вървим.

— Намерихте ли вече следи от някакво вмешателство на Край?

— Следи! — ноздрите му се отвориха и той запуфтя. — Те са като отпечатъци от подковани ботуши по цялата кора на главния ви мозък! Тези хора са касапи! Навсякъде блокаж на паметта, следи от амнезия, свързани с възли на лъжлива памет. Тези спомени са единственото, което има някаква клинична ценност, трябва да изясня каква техника използват. Били са поставени там много бързо и все пак са невероятно пълни. Въвлечени са всички чувства и то доста детайлно.