Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 34

Беше извикана кола, редникът взе куфарите ми и тръгнахме към офицерските казарми, за да ми покаже стаята. И през цялото това време държах очите си широко отворени. Не че беше някакво омагьосващо зрелище. Ако си виждал една военна база, значи си виждал всичките.

Здания, палатки, войници, извършващи редуващи се скокове, тежко и скъпоструващо въоръжение, плътно боядисано в един и същи цвят, и така нататък. Това, което трябваше да изясня, нямаше да бъде открито лесно.

Куфарите ми бяха свалени в малката стаичка и след като отдаде чест, войникът си тръгна. Глас от съседната койка дрезгаво каза:

— Нямаш ли случайно нещо за пиене, а?

Вгледах се по-внимателно и видях, че това, което първоначално взех за купчина смачкано бельо, сега съдържаше костелив индивид с тъмни очила.

Извършеното усилие за произнасяне на тази реч явно е изтощило силите му и той застена, прибавяйки още към алкохолните изпарения в и така вече наситената атмосфера.

— Случайно имам — отговорих аз, отваряйки виното. — Казвам се Васко. Предпочиташ ли някаква марка?

— Остро̀в.

Не можах да си спомня за напитка с такова име и предположих, че това е името на събеседника ми.

Изваждайки бутилката с най-концентриран алкохол от колекцията ми, му налях половин чаша. Той я хвана с треперещи ръце и я пресуши, тялото му се тресеше от конвулсии. Сигурно питието му подейства добре, защото той седна на койката и подаде чашата си за още.

— След два дни излитаме — съобщи той, като помириса течността. — Това да не е разтворител за бои, а?

— Не, просто така мирише, за да излъже военната полиция. Къде?

— Не се шегувай толкова гадно сутрин. Известно ти е, че никога не знаем коя планета ще ударим. Безопасност! Или ти служиш в безопасността?

Той подозрително премига към мен. Ще трябва да внимавам с въпросите си, докато не науча повече. Усмихнах се и си налях една чаша.

— Шегувам се. Самият аз не се чувствам много добре. Тази сутрин се събудих все още лет-майор.

— А сега си лейтенант. Лесно си го постигнал, лесно ще го загубиш.

— Не го достигнах чак толкова лесно.

— Извинявай, образно казано. Винаги съм бил лейтенант, така че не знам как се чувстват другите. Не можеш ли капнеш още малко, съвсем мъничко в тази чаша? Тогава ще мога да се облека и ще отидем в клуба да пийнем истински. Ще бъде ужасно без пиене през всичките тези седмици, докато се върнем.

Още един факт. Клизант се сражаваше, освежавайки се в битките с вода. Исках да знам дали и аз бих могъл? Отпивайки от чашата, открих, че на повърхността изплува мисъл, която ме безпокоеше вече няколко минути.

Истинският Васко Хуля се намира в хотела и скоро ще бъде открит. И нищо няма да мога да направя, защото се намирам в тази изолирана база.

Нещо от изпитото попадна в кривото ми гърло и се закашлях. Остро̀в ме потупа по гърба.

— Според мен това наистина е разтворител — каза той мрачно, когато престанах да кашлям, и започна да се облича.

Когато се доближихме до офицерския клуб, бях много далеч от общителното настроение, за което Остро̀в вероятно винеше скорошното ми разжалване. Какво да правя? Изглежда предстоеше напиване, още не беше станало обед, а за да се измъкна от базата, би било най-добре да дочакам вечерта. И да посрещам проблемите по реда на тяхното възникване. А точно сега се намирах в превъзходно състояние, за да поглъщам спиртни напитки заедно с групата нови приятели и едновременно да събирам информация. Което в края на краищата беше и причината, поради която се намирах тук.