Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 33

Брадичката беше най-сериозното нещо във всякакъв смисъл, и масираните инжекции с пластично желе напомпаха моята до размерите на Васковата. След това преминах към оформяне на веждите. Още малко пластично напомпване на надочните дъги и имплантиране на черни коси доведоха сходството до необходимата степен. Контактните лещи възпроизведоха цвета на очите му, а пръстените в ноздрите ги разшириха до пещерообразния вид на оригинала. Всичко, което оставаше да направя, бе да сваля отпечатъци от пръстите му върху плътно покриващите пръстите ми невидими ръкавици.

Докато навличах най-хубавия мундир на Васко, той се надигна, както го инструктираха, и хапна от малко изстинала супа. Скоро сънят отново го надви, но този път той тръгна другата посока, отправяйки се към съседната стая, където сумтенето и хъркането му не ме дразнеха.

Забърках си по-силен коктейл и отидох да спя. Утрешният ден щеше да бъде нов за мен. Встъпвах в космическата армада.

При малко повече късмет ще мога да намеря ключа към природата на забележителната им военна мощ.

Глава 8

— Съжалявам, сър, но не можете да влезете — заяви часовият пред портала. Самият портал беше направен от стомана, украсена с множество нишки бодлива тел.

— Какво значи „не мога да вляза“? Беше ми заповядано да се явя в „Глупост“ — завиках аз по идиотски-военен маниер. — А сега натиснете копчето или това, което отваря вратата.

— Не мога да отворя, сър. Базата е изолирана от външния свят. Поставен съм на външен караул.

— Искам да видя дежурния ви офицер.

— Тук съм — произнесе студен глас над ухото ми. — Какво става тук?

Поглеждайки назад, видях лейтенантските му нашивки, а той — двойния ми кръст на лет-майор, и спечелих спора. Заведе ме в караулното помещение и се започна: много телефонни позвънявания, докато не ми връчи слушалката и не погледнах в лицето на полковник със стоманени очи. Този спор вече загубих.

— Базата е изолирана, лет-майор — каза той.

— Имам заповед да се явя тук, сър.

— Трябваше да се явите тук вчера. Закъсняхте от отпуска.

— Извинете, сър, трябва да е станала грешка в записките ми. Заповедта ми гласи: да се явя днес — подадох му заповедта и видях, че датата на пристигане все пак бе вчерашна. Този пияница Васко ми навлече неприятности, които сам бе заслужил. Полковникът се усмихна с цялата слабост на кралска кобра, когато си сменя кожата.

— Ако е имало грешка в заповедта, лет-майор, то, разбира се, не биха възникнали никакви затруднения. А след като грешката е била ваша, лейтенант, знаем чия е вината. Явете се на входа за безопасност.

Окачих слушалката и лейтенантът на караула, усмихвайки се злобничко, ми връчи лейтенантски нашивки. Откъснах двойните си кръстове и приех понижението в звание. Надявах се, че в космическата армада повишават толкова бързо, колкото и понижават. Караулът марширува с мен покрай стената към плъзгащия се шлюзов тип вход и ме пуснаха. Документите ми бяха изучени, свалени отпечатъци от пръстите и след няколко минути минах през последните врати на базата „Глупост“.