Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 29

Уютно, сякаш хлебарка в кутия. Включих светлината и с гордост огледах резиденцията си за следващите една-две седмици. Запасът от енергия е автономен, разбира се: храна, вода, регенерираща се атмосфера — всичко, което можеше да потрябва на човек. И пристигналите с метеорита печатни схеми и уреди.

Ще работя и сглобявам снаряжението си и ще изляза на повърхността готов да се срещна с противниците си лице в лице. Докато горе не изследват цялата пустиня. Никога няма да се досетят да погледнат под краката си, никога няма да потърсят под носа си, никога. Усмихнах се и взех бутилката, за да отпразнувам достойно това събитие.

Глава 7

Повече не съм крадец и не се крия под скалите. На тринайсетия ден разблокирах вратата и си прокопах път нагоре. С този символичен акт оставих зад себе си съществуването си като беглеца и встъпих в клизантското общество. С различни документи и разнообразни мундири играх доста роли в това отблъскващо общество, докато не научих за него много повече, отколкото бих искал. В различните си маски преминах само по периферията на военната машина, тъй като исках да запазя енергията си за фронтална атака на този институт — атака с пълна мощност.

Дообработвайки идеята наум, се качих на борда на рейс СНТ (свръхнова техника) за Досайн Глуп — провинциално градче с прилични размери, което по някаква случайност имаше за съсед военната база „Глупост“.

Съдейки по това, което успях да науча, „Глупост“ бе най-крупният център за космически кораби и космическа експанзия, така че съвсем не случайно доста дълго обикалях около служителя, резервиращ местата, за да науча на кого какви места са се паднали. А след това да се сдобия с място до много привлекателен някой.

Привлекателен, бързам да допълня, само за мен. По други стандарти майорът не би спечелил никакви награди. Челюстта му беше прекалено голяма, явно проектирана за изпъкване в нежелателни места, и на брадичката си имаше отвратителна трапчинка — явно от прекалено усърдно почесване.

Подозрителни сиви очички се криеха под маймунски увиснали вежди, а пещерообразните ноздри образуваха два подземни тунела. Това изобщо не ме вълнуваше. Видях само черния мундир на космическата армада, много награди за усърдна служба, крила и ракети на старши пилот. Той беше този, който ми трябваше.

— Добър вечер, сър, добър вечер — поздравих аз, сядайки до него. — Приятно ми е да се запознаем.

Той насочи към мен оръдията на носа си и изстреля гръмко кихане, сигнализиращо за края на току-що започнатия разговор. Усмихнах се и затегнах колана. Облегнах се в креслото, когато СНТ лайнерът се издигна в небето с крайцерска скорост. Част от крилата се прибраха в корпуса, а аз извадих бутилка и две чаши.

— Мога ли да ви предложа нещо освежително, благородни лет-майоре, като благодарност за дългата ви служба, отдадена на славното дело на Клизант?

Този път дори не си даде труд да изсумти, а просто почовърка в зъбите си с не много чист пръст, измъквайки парченца месо, останали от скорошния обяд. Внимателното им изучаване го убеди, че бяха прекалено големи, за да ги изхвърли и с видимо удоволствие ги запрати отново в устата си. Като човек с прости вкусове можех да му предложа нещо по-добро.