Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 26

Хари Харисън

Най-добрите компютри ще започнат работа, гигантски ракети ще изхвърлят огън. Избраният метеорит ще се задвижи заедно с колекция съпътстващи отломъци. Далеч в космоса, зад пределите на клизантските детектори, метеоритът се движеше в посока на тази система, насочен към самотната скала — „гърне“. Трябваше да изчакам едно денонощие.

Знаейки отношението си към непродуктивното очакване, си направих малка вечеринка. Имаше хубава храна, в крайна сметка най-хубавата, която можех да намеря в консервираните дажби, и богат избор от първокласни напитки. Вино с мезе, а след това нещо по-силно. Като достоен завършек на вечерята запалих пура и включих джобния екран на минипрожектора и извъртях няколко черни-пречерни филма, купени в армейския магазин. Доста груба фалшификация, предназначена за войниците, но изглеждаше много привлекателно за мен — чергар в пустинята.

Сънят постла мекото си одеяло, денят последва нощта, а след това настъпи отново нощ. И веднага щом се стъмни, се оказах навън с полеви бинокъл, преглеждайки небето квадрат по квадрат. Нищо. И не трябва да има нищо в продължение на още няколко часа, но нямах търпение. Целият план започна да ми изглежда абсурден. Чувствах самотата си много силно, бях попаднал в капана на тази планета, на много светлинни години от цивилизацията. Настроението ми беше подтиснато. Отново отпих от манерката.

Ако всичко вървеше добре, големия каменен къс трябваше вече да се е насочил към Клизант за сблъскване.

Когато защитата го засече, той ще изглежда все още като парче космически отломък. Ще се вреже в атмосферата и ще изгори.

Ако го проследят заради малко вероятния случай, че може да бъде нещо голямо, това обстоятелство ще ги откаже от по-нататъшни търсения.

Скоростта и температурата изключваха жив товар. Ще бъде също толкова трудно да го проследят и поради съпровождащите го отломъци, отразяващи сигналите на радара. Метеоритът ще пробие атмосферата и ще се вреже в пустинята с толкова голяма скорост, че ще унищожи всичко живо.

Ако има разследване, то ще бъде бавно и когато изследователите дойдат, много неща ще успеят да застанат на местата си. Така се надявах. Всичко изглеждаше безупречно на теория и напълно безумно на практика.

Точно в полунощ на хоризонта отначало замига, а след това светна нова звезда и въздъхвайки с облекчение, оставих чашата. Графикът бе спазен като от пътническа ракета. Точката ставаше все по-ярка и по-ярка. Знаех, че компютрите и астрономите са поработили както трябва. Но не чак толкова добре.

Тази играчка възнамеряваше да се приземи точно върху мен!

Не съвсем. Докато я наблюдавах, тя видимо се изместваше встрани, ускорявайки движението си с развитието на нещата. Във въздуха се разнасяше пуфтене като от чайник. Скочих в колата и с ритник я съживих, когато горящата бомба се скри зад върха на „гърнето“, последва разтърсващ взрив, осветяващ местността и очертаващ с огъня си силуета на скалата.