Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 18

— Аз съм Паков — изръмжа фигурата, — вашият телохранител.

— Радвам се да се запозная с вас, сър, много се радвам.

Излязох от колата, като трябва да отбележа, че сам носех куфарите си, и последвах мрачния гръб на охраняващото ме куче в кулоарите на хотела — именно такова се оказа зданието. Удостоверението ми беше прието с максимална невежливост, дадоха ми момче, което да ми покаже пътя към предназначената ми стая. Статусът ми на теоретически уважаем чужденец ми даваше право за първа класа, но това не значеше, че трябваше да ме харесват. Цветовете на оса ме заклеймяваха като чужденец, и те се държаха с мен именно като с чужденец.

Стаите бяха разкошни, леглото — меко, бъгове имаше навсякъде. Звукови и оптични, те бяха вградени във всеки осветителен прибор и по стената. Всяка втора издатина на мебелите беше микрофон, а лампите се включваха, следвайки ме, щом започнех да се придвижвам по малко.

Когато отидох в банята, за да се избръсна, оптично око ме наблюдаваше през посребрената повърхност на огледалото и още един оптичен наблюдател в края на четката ми за зъби — несъмнено, за да следи за всякакви изненади, спотаени в зъбите ми. Всичко е много ефектно.

Но само според тях. Това ме накара да се разсмея, което и направих, като превърнах смеха си в сумтене, когато се изплъзна безконтролно навън, така че телохранителят ми нищо не заподозря. Той се мъкнеше след мен, където и да отидех в този апартамент. Нямаше съмнение, че ще спи в краката ми, когато отида да си легна.

Но това малко ми помагаше. Любовта се смее над технократите, както и Джим ди Грийс, който знае невероятно много, ако ме извините за нескромността, за бъговете. Това беше случай на масирано нападение. Тук имаше множество бъгове, и какво, кажете ми, ще правите с цялата тази информация? Компютърните мрежи ще са абсолютно безполезни в ситуация като тази. А това значи, че голям щат човешки същества ще ме наблюдават, записват, анализират. Броят на хората, на които може да се възложи такава работа, имаше предел, защото скоро ще трябваше да се появи геометрична прогресия от пазачи, пазещи пазачите, докато всички не започнат да се занимават само с това. Бях сигурен, че е налице голям щат, който внимателно ме наблюдава, тъй като чужденците са достатъчно редки, за да се наслаждават на такъв разкош. С бъгове ще гъмжи не само апартаментът ми, но и районите, през които щях да минавам обикновено, колите и така нататък.

Не може да се „бъгизира“ целият град, пък и нямаше причини да се прави това. Всичко, което трябваше да правя, бе известно време да играя ролята си на послушен търговски пътник, докато не намеря възможност да напусна бъгизираните райони. И да измисля план, да изчезна напълно, когато изчезна от полезрението им. Ще имам само една възможност: трябва да се смотая още при първата възможност, иначе ще съм мъртъв плъх.