Читать «Отмъщението на стоманения плъх» онлайн - страница 102

Стиснахме си ръцете и любопитно го погледнах.

— Променил си се към по-добро: напълнял си, ошлайфал си маниерите.

— Престанах да пия, така че сега се налага да пазя диета и не трябва повече да се тревожа за полетите и мръсните космически кораби! В семейството ми винаги е имало хотелиерски работници, семейна традиция. Докато не ме мобилизираха. Приятно е да се върнеш към работата, която познаваш, при това на добра длъжност. Сега има дефицит на квалифицирани хотелиерски служители. Разпишете се тук.

Той ми връчи писалка и продължи със същия неутрален тон, само че значително по-тихо.

— Надявам се да ми простите за думите, но ситуацията е извънредна, затова не подскачайте и не се оглеждайте. Но тук, откакто отворихме, отседна един човек, както смятат от хората на Край, и е наплашил всичките ми служители. До тази минута не знаех какво иска. Но сега смятам, че ви преследва и се надявам, че сте въоръжени. Той се приближава отдясно, зад вас. Облечен е в тъмновиолетово сако и жълта шапка на рае.

Бях в отпуска и невъоръжен за първи път от много години насам. Мислено се заклех, че е за последен. После си спомних за Анжела и видях, че тя отново се е навела над роботоколичката.

— Не искам да те тревожа, скъпа — казах аз, чувствайки как по гърба ми лазят тръпки, — но приближаващият се отзад човек е убиец. Не би ли могла да предприемеш нещо, и ако може да го оставиш жив?

— Колко мило, че молиш! — засмя се тя, потупвайки купчинката пелени в количката.

Върнах се обратно на регистратурата, като я наблюдавах: очарователна, усмихваща се, отпусната, приглаждаща косите си.

И при това не бързаше. Отворих уста, за да й напомня за този факт, когато ръката й рязко се метна надолу. Зад мен се раздаде вопъл и навеждайки се, се обърнах.

Тъмновиолетовото сако загуби не само шапката си, но и пистолета, който сега лежеше на пода. А притежателят на всичко това се опитваше да хване ножа, стърчащ от ребрата му, правейки слаби драскащи движения. Анжела подскочи към него и удряйки по врата му, го свали на пода.

— И това ми било планета за отдих — изсумтя тя, но знаех, че се наслаждаваше.

— За това ще получиш медал, радост моя. Корпусът ще се погрижи за това момче и предполагам, че ще изстискат от него информация за родната му планета, която много ще ни помогне.

Отново се обърнах към Остро̀в.

— Благодаря ви за спасението на живота ми.

— Винаги съм смятал, че единствено малките допълнителни услуги имат значение. А сега мога ли да ви покажа стаята?

— Можем и да пийнем. Нали ще изпиеш по чашка с нас?

— Е, само този път. И трябва да ви кажа, че много ви е провървяло с такава талантлива жена.

— Този брак беше състезание на границата на престъпността и някога може би ще ти разкажа за това.

Погледнах нежно Ейнджълин, която старателно изтриваше ножа в дрехата на изгубилия съзнание нападател, а след това го скри сред пелените. Бях сигурен, че когато децата поотраснат малко, ще оценят талантите й.

Тя беше такава майка, каквато всяко момче би следвало да има.

info

Информация за текста

Harry Harrison